Делото засяга основно два въпроса по член 10 от Конвенцията. Първият е дали отстраняването на заместник-председател на българския парламент от поста му поради негови публични изявления може да се разглежда като „намеса“ в правото му на свобода на изразяване по смисъла на чл. 10 § 1, по-специално в светлината на естеството на този пост. Вторият въпрос е дали това отстраняване, което се основава главно на изявление, оправдаващо „Народния съд“ – извънреден наказателен трибунал, действал след установяването на комунистите на власт през периода 1944-48 г., може да се разглежда като отговарящо на изискванията на чл. 10 § 2, и по-специално – че е бил „необходим в едно демократично общество“ .
Жалбата е по повод процедурата и продължителността на производство по Хагската конвенция за връщане на дете в страната на неговото обичайно местопребиваване.
През 2014 г. жалбоподателят (италиански гражданин) се жени за българска гражданка в Обединеното калство, където им се ражда син. През 2017 г. семейството се премества в Швейцария. През юли 2019 г. майката, която е с детето на почивка в България, информира съпруга си, че няма да се върне в Швейцария. На 25 юли 2019 г. бащата прави искане за връщане на детето по Хагската конвенция.
Жалбата е по повод отвличането на дете и отказа на българския съд да разпореди незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване.
През август 2018 г. жалбоподателят, който е хърватски гражданин, се жени за българката В.К. , която ражда момиченце през октомври с.г. Те живеят в Германия. През декември 2019 г. семейството пристига в България и малко по-късно майката информира жалбоподателя, че няма да се завърне в Германия. Той се връща сам обратно. На 17 март 2020 г. жалбоподателят прави искане за връщане на детето на основание Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и се позовава едновременно и на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и въпроси, свързани с родителската отговорност („Регламент Брюксел II бис“).
Staneviv. Bulgaria (Application no. 56352/14), 30 May 2023
Жалбоподателките са майка и дъщеря, чийто съпруг и баща загива при автомобилна катастрофа, причинена от Т.Х. на 21 август 2010 г. В хода на образуването досъдебно производство се установява, че това лице е страдало от биполярно афективно разстройство и към момента на злополуката е било в състояние на невменяемост. Т.Х. е бил диагностициран през 1999 г., но в резултат на медикаментозното му лечение успява да завърши университет, да започне работа и е притежавал правото да управлява МПС. След назначената психолого-психиатрична експертиза непосредствено след злополуката и заключението на експертите досъдебното производство е прекратено без на Т.Х. да му бъде повдигнато обвинение.
A.E. v. Bulgaria (Application no. 53891/20), 23 May 2023
Жалбоподателката по време на събитията е била на 15 години. След смъртта на баща й през 2018 г. тя е била в конфликтни отношения с майка си и започва връзка с 23-годишен младеж – Д.М. През април 2019 г. заживява в неговата къща на село. По думите й приятелят й редовно я биел. Вечерта на 8 септември 2019 г. той й нанася побой, след който тя търси медицинска помощ. Прегледана е в спешно отделение от съдебен лекар, който в медицинското си заключение описва всички нейни наранявания и посочва, че А. е получила травматични увреждания (хематоми и натъртвания по главата, врата и тялото), които биха могли да бъдат причинени по описания от нея начин и да са й причинили болка и страдание. На 10 септември майката подава сигнал до социалните служби, че дъщеря й е била бита от Д.М. На 26 септември социалните служби уведомяват прокуратурата за извършено престъпление спрямо непълнолетно лице, описвайки горния инцидент, както и няколко по-ранни побоища, и са поискали образуване на досъдебно производство. В писмото е посочено, че в случая са извършени няколко престъпления срещу момичето – опит за убйство по чл. 115, тъй като Д.М. е съборил А.Е. на пода, натискал е врата й с ръце, което се доказва от белезите по шията й. Освен това данните сочат и за престъпление по чл. 187 НК – малтретиране на непълнолетно лице, намиращо се под грижите на Д.М. Наред с това той е живеел на съпружески начала с лице под 16 г., което е и престъпление по чл. 191 от НК. Районният прокурор на Костинброд разпорежда на полицията извършването предварителна проверка, след което отказва да образува досъдебно производство, като намира, че извършеното престъпление представлява лека телесна повреда и то се преследва по частен път. Жалбите до по-горните прокурорски инстанции са оставени без уважение.
Жалбоподателката повдига оплакване по чл. 14 във връзка с чл. 3 основно поради това, че неуспехът на властите да й осигурят защита както по закон, така и на практика, произтича от по-широката институционална толерантност към домашното насилие и от безразличието им в такива случаи, които безспорно засягат жените повече от мъжете. Правителството оспорва тези твърдения.
A.E. v. Bulgaria (Application no. 53891/20), 23 May 2023
Жалбоподателката по време на събитията е била на 15 години. След смъртта на баща й през 2018 г. тя е била в конфликтни отношения с майка си и започва връзка с 23-годишен младеж – Д.М. През април 2019 г. заживява в неговата къща на село. По думите й приятелят й редовно я биел. Вечерта на 8 септември 2019 г. той й нанася побой, след който тя търси медицинска помощ. Прегледана е в спешно отделение от съдебен лекар, който в медицинското си заключение описва всички нейни наранявания и посочва, че А. е получила травматични увреждания (хематоми и натъртвания по главата, врата и тялото), които биха могли да бъдат причинени по описания от нея начин и да са й причинили болка и страдание.
A et autres c. Bulgarie (Requête no 28383/20), 9 mai 2023
Решение на Комитет
Жалбоподатели са майка (А) и двамата й синове, които по време на събитията са на седем и дванадесет години. В хода на бракоразводното производство между нея и бащата (Х), съдът на щат Флорида издава заповед, по силата на която разрешава на последния да заведе децата в България от 30.12.2018 до 7.01.2019 г. На родителите е забранено след тази дата да пътуват извън САЩ без съдебно разрешение или споразумение между двамата. Децата не са върнати при майката в посочения срок, поради което съдът разпорежда връщането им и предоставя пълно попечителство на майката, като спира всички права за посещение на бащата. На 4 февруари А подава молба до властите на САЩ за връщане на синовете й на основание Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. (относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца), след което пристига в България през март 2019 г. На 4 април българското Министерство на правосъдието препраща искането по Хагската конвенция на СГС. Решението, с което то е уважено, е постановено на 9 август, но е съобщено на страните на 09.09.2019 г. (поради съдебната ваканция). То е обжалвано от бащата пред Софийския апелативен съд, който отлага няколко пъти делото поради забавеното изготвяне на психологическата експертиза. Окончателното решение на САС, с което жалбата на бащата е отхвърлена, е постановено на 30 декември 2019 г.
Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria (no. 2) (Application no. 64387/14) 2 mai 2023
Решение за справедливо обезщетение
Жалбата се отнася до неизпълнението на влезли в сила съдебни решения на националните съдилища в полза на жалбоподателите, по силата на които Общинският съвет в Пазарджик е бил задължен да открие процедура по приватизация за продажба на имот на жалбоподателите при преференциални условия. В предходно решение на Съда от 26 ноември 2013 г. (вж. StoyanovandTabakovv. Bulgaria, no. 34130/04) са констатирани нарушения на чл. 6 § 1 , чл. 1 от Протокол № 1 и чл. 13 от Конвенцията по повод същата приватизационна процедура. Оплакванията в новата жалба са отново по посочените текстове на Конвенцията, но за периода след 2013 г. С решение от 7 декември 2021 г. Съдът отново установява едновременно нарушения на чл. 6 § 1 и чл. 1 от Протокол № 1 и отбелязва, че невъзможността за жалбоподателите да получат изпълнението на окончателните решения, в резултат на повторни действия на Общинския съвет, насочени към възпрепятстване на изпълнението, са допълнителни примери за „особена недобросъвестност“ от негова страна и представляват неоправдана намеса в правото на мирно ползване на собствеността. Той присъди обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателите, но отложи въпроса относно имуществените вреди.
Sakskoburggotski and Chrobok v. Bulgaria (Applications nos. 38948/10 and 8954/17), 2 mai 2023
Решение за справедливо обезщетение
В своето решение от 7 септември 2021 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради наложения с решение на Народното събрание мораториум за експлоатация и търговска дейност на реституираните на жалбоподателите земи, попадащи в горския фонд. Той отложи въпроса за присъждане на справедливо обезщетение и прикани страните към споразумение.
Mestan c. Bulgarie(Requête no 24108/15), 2 mai 2023
Жалбоподателят е лидер на политическа партия, която се е кандидатирала за участие в парламентарните избори през 2013 г. С наказателно постановление от 17 май 2013 г. на Областния управител на Сливен на жалбоподателя е наложена административна санкция от 2000 лв за това, че по време на предизборно събитие на 5 май с.г. до с. Ябланово е произнесъл реч на турски език, което е в разрез с чл. 133, ал. 2 на Изборния кодекс. След жалба районният съд в Котел приема, че изказването на жалбоподателя не е било съпроводено с превод на български език, но преценява, че следва да намали размера на глобата на 500 лв. Решението е оставено в сила от административния съд на гр. Сливен. В своите мотиви той изтъква, че използването на език, който не е официален по време на предизборни кампании, е в нарушение на Конституцията и не противоречи на чл. 10 от ЕКПЧ, тъй като свободата на изразяване не е абсолютна, особено, когато се отнася за предизборни кампании. В досието се съдържат данни и за други администартивни санкции, наложени на жалбоподателя от областните управители на Кърджали, Пловдив, Варна и Великот Търново, но няма информация дали те са обжалвани и какъв е изходът от съдебните процедури.
Zhablyanov v. Bulgaria (Application no. 36658/18)
