Днес Европейският съд оповести шест свои решения по допустимост .

По четири от тях (в които са обединени за общо разглеждане 18 жалби с общо 18 жалбоподатели) оплакванията са по чл. 3 за нехуманно третиране в местата за задържане и лишаване от свобода. Делата са заличени от списъка на съда. По три от тях са постигнати  приятелски споразумения (по отношение на 17 от жалбоподателите), а по една е приета едностранната  декларация на Правителството, с която е признато нарушението по чл. 3. На всички жалбоподатели са присъдени обезщетения за неимуществени вреди. Жалбите са депозирани през 2020 и 2021 г. и са разгледани в изключително кратък срок .

На 27 септември 2022 г. бе оповестено решението на Комитет от трима съдии на Европейския съд по правата на човека по жалбата на  P.H. c. Bulgarie (№46509/20) Тя е по повод отказа на националния съд да удовлетвори молбата на жалбоподателката да бъдат променени данните и съответно да й бъдат издадени нови лични документи, отнасящи се до нейния пол.

На 30 август 2022 г. Европейският съд в Страсбург постанови решението си по две жалби на Korporativna Targovska Banka AD v. Bulgaria (Applications nos. 46564/15 and 68140/16), депозирани от четирима нейни бивши изпълнителни директори. С него той установи две нарушения на правото на справедлив процес  по чл. 6§1 и нарушение на правото на мирно ползване на собствеността. Това решение е квалифицирано във второ ниво по значимост.

На 7 юни Европейският съд постанови решението си по делото I.G.D. c. Bulgarie (requête n o 70139/14), в което установи нарушения на чл. 5§4, чл. 8 и чл. 13 във връзка с чл. 8.

Жалбата е по повод настаняването  на малолетно момче с девиантно поведение в социално-педагогически интернат, липсата на адекватни психологически и възпитателни грижи в тази институция и  невъзможността  за прекратяване на възпитателната мярка  освен по искане на местната комисия за борба срещу противообществените прояви /МКБППМН/, както и нарушеното право на семеен живот на момчето поради невъзможността за ефективен контакт с майката и липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.

На 17 май Европейският съд постанови две нови решения по български жалби. Първото от тях е по делото Ali Reza c. Bulgarie (Requête no 35422/16), свързана с издадена заповед за експулсирането на иракски гражданин. В него е установено нарушение на чл. 5§1 f поради това, че в продължение на повече от седем месеца лицето е задържано в Дома за временно настаняване на бежанци в Бусманци без властите да предприемат каквито и да било мерки през първите 6 месеца, за да установят необходимите документи за експулсирането на лицето и така лишаването му от свобода е било неоправдано за по-голяма част от този период.

На 3 май Европейският съд оповести три нови осъдителни решения срещу страната ни. Те са постановени от Комитет от трима съдии, тъй като жалбите са свързани с т.н. „повтарящи“ се нарушения.В случая това са дела, свързани с полицейско насилие, неизпълнение на съдебно решение и непропорционалност на наложената санкция при извършено митническо нарушение

На 15 март Европейският съд в състав от трима съдии постанови решение, в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Bozhilovi v. Bulgaria (Application no.9051/18).

Къщата на жалбоподателите, намираща се в централната градска зона на София,  е била отчуждена през  1985 г. Те са били настанени в оборотно жилище до построяването на жилищната сграда, в която е бил определен апартаментът, дъжим им като обезщетение. Това така и не се случва през следващите години и до настоящия момент.

В днешното си решение Anatoliy Marinov v. Bulgaria (Application no.26081/17) Европейският съд постанови, че автоматичното лишаване от право на участие в избори на лица, поставени под частично запрещение, нарушава чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията.

Струва ми се, че когато двама души се разделят по не особено цивилизован начин, заслепени от огорчение, обида, а понякога и омраза, те пренебрегват чувствата на децата си и много често ги използват като „оръжие“ срещу другия, забравяйки, че така ги нараняват. Повод за тези думи е поредното решение на Европейския съд по правата на човека от 1 февруари по делото Pavlovi v. Bulgaria . В него той констатира нарушение на правото на неприкосновеност на семейния живот поради невъзможността да се изпълнят съдебните решения на националните съдилища за осъществяване на нормални контакти между родител и дете. По-особеният момент е, че в случая е установено нарушение и поради възпрепятстването на контакта на детето с неговите баба и дядо по бащина линия от страна на майката в продължение на години.

Допълнителният Протокол № 15 към Европейската конвенция за правата на човека влезе в сила на 1 август 2021 г. Съгласно неговите разпоредби, прилагането му бе предвидено в шестмесечен срок  тази дата,  т.е. от 1 февруари 2022 г. Най-важният нов момент, от който ще зависи допустимостта на жалбата, е, че срокът за подаването й се съкращава от 6 на 4 месеца. С други думи, от датата на последния вътрешен съдебен акт не трябва да са минали…