Palfreeman v. Bulgariа (application no 840/18), 8 June 2021
/решение на Комитет/
Жалбата е свързана с оплакване за неоправдано използване на сила и малтретиране на жалбоподателя от страна на надзиратели в Софийския централен затвор, където той изтърпява присъда, както и за липсата на ефективно разследване на инцидента.
Липсва единодушие за случилото се на 17 октомври 2013 г. сутринта.
Според жалбоподателя охраната е нанесла побой, удряла е с палки него и съкилийниците му двукратно без да са налице основания за това, само защото не са излезли за проверка от килиите си, тъй като всички лица (без него самия) не са знаели български език и не са разбирали какво им се нарежда. Според Правителството те са отказали да се подчинят на разпореждането за сутрешна проверка, не са излезли от килията, държали са се грубо, заключили са крилото и се е наложило по отношение на тях да се приложат „водещи техники“ и „помощни средства“, но не и палки, за да бъдат усмирени.
След телефонно обаждане от жалбоподателя той е посетен от представител на БХК, който установява натъртвания по гърба му, съответстващи на удари с палка. Лекарят на затвора преглежда жалбоподателя и записва в документацията си наличието на три синини под дясното му рамо, както и оплаквания от болки в главата и врата. Не е отразено съъществуването на видими наранявания и следи от удари с палка.
Същия ден затворниците от килията депозират саморъчни показания , в които деветима от десетте от тях твърдят, че охраната им е нанесла побой. Доклад до началника на затвора за инцидента е съставен и от единия от двамата надзиратели, които първоначално влизат в килията. За случилото се незабавно е информирана и Софийската градска прокуратура, както и ГДИН. Пояснено е, че са използвани „водещи техники“ и „помощни средства“, за да принудят затворниците да влязат в килията, но не и палки.
По повод инцидента Софийската районна прокуратура /СРП/ разпорежда извършването на предварителна проверка, за да се установи дали са налице основания за образуване на досъдебно производство. В хода й са представени отпечатани писмени изявления на девет от затворниците, тъй като междувременно един от тях е екстрадиран. Те отричат срещу тях да е използвана сила. Твърденията на представителя на БХК за наличието на следи от използването на палка са опровергани от медицинското свидетелство на лекаря на затвора. Персоналът, участвал във възстановяването на реда, също отрича да е удрял и ритал затворниците и да е използвал палки. Текстът на писмените им изявления е идентичен. Единствено началникът на охраната отбелязва, че„не са били използвани палки или физическа сила, освен разрешените от закона“.
В изготвеното становище разследващият полицай анализира всички събрани доказателства и достига до извода, че няма основания за образуване на досъдебно производство, тъй като не е налице неоправдано използване на сила. Със същите мотиви СРП постановява отказ. Постановлението е обжалвано пред СГП на основание чл. 213, ал. 2 НПК. Посочено е, че вместо да се извърши независимо разследване, то е поверено на полицай, който работи в затвора и той не е взел под внимание първоначалните ръкописни изявления на затворниците, които противоречат на по-късно съставените отпечатани показания и те са приети безкритично. Той също така приема без резерва констатацията, че натъртванията по гърба на жалбоподателя не са причинени от удари с палка. С постановление от 14 април 2014 г. СГП уважава жалбата, констатира очевидни несъответствия в първоначалните и последващите изявления на затворниците и разпорежда те да бъдат разпитани с помощта на „заклети преводачи“ дали са били малтретирани и дали им е била предложена медицинска помощ по разбираем за тях начин. Наред с това е указано лекарят на затвора да изясни произхода на нараняванията на жалбоподателя.
В следващите месеци са проведени четири допълнителни проверки. Всяка от тях приключва с отказ на СРП да бъде образувано досъдебно производство с мотиви, които са идентични на първоначалния отказ. Тези постановления са обжалвани и съответно – отменяни поради неизпълнение на дадените указания. Последното от тях – от 29 март 2016 г., последователно е обжалвано пред СГП, апелативната прокуратура и ВКП. С крайния си акт от 20 юли 2017 г. ВКП го оставя в сила, като се мотивира, че допълнителните проверки не са потвърдили оплакванията на жалбоподателя за малтретиране.
Доколкото твърденията на страните относно причините и естеството на инцидента са противоположни, Съдът приема, че е целесъобразно най-напред да анализира оплакването за неефективност на разследването.
Той констатира, че СГП е разпоредила предварителна проверка по случая, макар че сигналът, получен от представителя на БХК е бил подкрепен с достатъчно доказателства и е могло направо да се образува досъдебно производство. В случая разследването е страдало от редица непълноти и слабости и Съдът последователно се спира на тях.
На първо място, той поставя под съмнение обективността на полицая, комуто е разпоредено да извърши предварителната проверка, аргументирайки се, че макар и да не е подчинен на администрацията на затвора, неговата месторабота е там и той не би могъл да бъде достатъчно независим на практика. Въпреки формалното ръководство от страна на СРП, тя се е доверила напълно на неговите преценки и в четирите случая е изполвала неговите заключения дословно в постаноновленията за отказ вместо да извърши самостоятелен анализ на материалите по делото.(§87)
На второ място, проверката е била ограничена до събиране на писмените изявления на участвалите в инцидента без да бъдат направени усилия те да бъдат разпитани и това се установява от идентичното съдържание на отпечатаните обяснения на всички охранители, участвали в интервенционния екип. Това поражда съмнение у Съда доколко те са били обективни, особено след като разследването е можело потенциално да доведе до образуване на наказателно производство срещу тях. Що се отнася до отпечатаните изявления на затворниците, те противоречат на предходните, написани на ръка и въпреки указанията на прокуратурата допълнителните проверки не са успели да отстранят това противоречие. Отчасти това се дължи на обстоятелството, че всички с изключение на един, междувременно са били освободени и не са били направени усилия за намирането на поне някои от тях извън затвора. Колкото до текста на допълнителното изявление на единствения затворник, останал в Софийския затвор, той е копиран от по-ранното му отпечатано изявление (а не саморъчното такова), което поражда съмнения относно неговата истинност.
Съдът обръща внимание и на твърде формалния медицински преглед, извършен след оплакването на жалбоподателя от лице, което очевидно не е било със съответната квалификация, за да даде становище за произхода на нараняванията.
Така той достига до извода, че разследването не е било достатъчно независимо, нито способно да отговори убедително на основните въпроси, възникващи по делото: какъв вид и степен на сила са използвали затворническите надзиратели срещу жалбоподателя и дали тази сила е била строго необходима с оглед поведението му . Поради това той достига до извода, че държавата не е изпълнила задължението си по чл. 3 от Конвенцията да разследва ефективно твърдението, че жалбоподателят е бил малтретиран в затвора.
Във връзка с материалните аспекти на оплакването по чл. 3 Европейският съд подчертава, че нормалният път, за да се защитят властите, приналичието на подобно оплакване, е да проведат ефективно разследване. Именно въз основа на него той би могъл да си създаде обективна представа дали е имало или не малтретиране. В конкретния случай обаче разследването е страдало от сериозни недостатъци, а обясненията на Правителството се основават единствено на констатациите от официално извършените проверки. Съдът заключава, че то не е предоставило достатъчно информация или доказателства, които поставят под въпрос версията на събитията, представена от жалбоподателя. Той обръща внимание и на още един независим източник – докладите на Комитета по изтезанията, който посещава Софийския затвор година след въпросния инцидент и в него са отразени оплаквания на чеждустранни затворници, че е имало случаи на подобни инциденти с тях в този период. Така индиректно твърденията на жалбоподателя придобиват допълнителна достоверност. Ето защо Съдът достига до извода, че жалбоподателят е бил подложен на унизително третиране от охраната на затвора в нарушение на чл. 3.
