Paraskeva Todorova c. Bulgarie (requête no 37193/07),25 mars 2010

Във връзка с постановената осъдителна присъда от три години лишаване от свобода без прилагането на чл. 66 от НК жалбоподателката сезира ВКС по реда на възобновяването на производството на основание чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК. С решение от 5 юни 2007 година Върховният касационен съд отхвърля жалбата на жалбоподателката.

Жалбата пред Европейския съд по правата на човека е депозирана на 9 август 2007 г. По повод направеното възражение от Правителството за недопустимост на жалбата, тъй като е подадена след изтичането на 6-месечния срок (броен от датата на окончателното решение на окръжния съд – 16 октомври 2006 година), Съдът отбелязва, че според националното законодателство решението на окръжния съд е било окончателно, а  решението от 5 юни 2007 година на Върховния касационен съд не е било произнесено в рамките на обикновено касационно производство.

Съдът припомня, че правилата, отнасящи се до срока от шест месеца и до изчерпване на възможностите за обжалване по силата на националното законодателство, предвидени в член 35 § 1 на Конвенцията, са тясно свързани. Срокът от шест месеца запова да тече, считано от датата на окончателното решение в рамките на изчерпване на възможностите за обжалване, съгласно националното законодателство. Съдът може да пристъпи към разглеждане по същество на настоящата жалба, само ако установи, че правото на жалба, упражнено от жалбоподателката, а именно – това, предвидено в член 422, алинея 1, точка 5 на НПК, е жалба, нормално допустима и действаща, способна да поправи нарушенията.

Той отбелязва на първо място, че националното законодателство позволява на осъденото лице да сезира пряко Върховния касационен съд с въпросната жалба и то  в срок, който не изглежда прекалено дълъг. За подаване на такава жалба не се изисква никакво разрешение или съгласие от страна на административни или съдебни органи. В конкретния случай, жалбоподателката се позовава на тази възможност, за да оспори изрично пристрастността на съда от първа инстанция и мотивите на неговото решение да й наложи ефективна присъда. При това положение, Съдът е на мнение, че процедурата, предвидена в чл. 422, ал. 1, т. 5 на НПК е била достатъчно достъпна за жалбоподателката, както на теория, така и на практика.

Що се отнася до ефикасността на самото производство по възобновяване, Съдът отбелязва, че въпросната процедура позволява на засегнатото лице да се позове на същите слабости като тези, даващи право на обжалване при касационната процедура. Що се отнася до Върховния касационен съд, той разполага с широк кръг от компетенции в рамките на това производство. Съдът отбелязва наред с това, че компетентният правораздавателен орган е разгледал по същество всички аспекти на обвинението срещу жалбоподателката – установяването на фактите, правната им оценка, подходящия характер на наложеното наказание и целесъобразността да се отложи неговото изпълнение. Освен това, въпросното производство е протекло в течение на кратък срок.

Съдът намира, че решението от 5 юни 2007 година на ВКС, представлява „окончателното решение по силата на националното законодателство„, по смисъла на член 35 § 1. От това следва, че настоящата жалба е била подадена в рамките на срока от шест месеца, предвиден от тази разпоредба на Конвенцията.

След това решение  Европейският  съд приема, че в подобни хипотези, когато присъдата влезе в сила на ниво окръжен съд и няма възможност за касационно производство, за да се изчерпи вътрешният правен ред, е необходимо да се използва и процедурата по възобновяване.

Съдът установява нарушение на чл. 14 във връзка с процедурните аспекти на чл. 2.

Author

Write A Comment