Pendov v. Bulgaria(Application no. 44229/11), 26 March 2020
През 2010 г. българско издателство подава жалба до прокуратрата, че книга, издадена от него, е качена незаконно на сайта chitanka.info, което представлявало престъпление по чл. 172а НК. Последвалото разследване показва, че сайтът е частично хостван на сървъра, който е собственост на жалбоподателя. В онзи период този сървър хоства и редица други уебсайтове (включително един, посветен на японската аниме култура), които са администрирани от жалбоподателя. По искане на прокуратурата на 18.06.2010 г. съдия от Софийския районен съд дава разрешение за извършване на претърсване на помещението, където е инсталиран сървърът и за изземването му, тъй като приема, че има достатъчно основания така да се съберат важни за разследването доказателства. На 21 юни 2010 г. претърсването е извършено в присъствие на собственика на помещението. Жалбоподателят не е открит на адреса, тъй като той не живее в столицата, а е наемател на офиса, в който е инсталиран сървърът. Впоследствие не му е предоставено нито разрешението за претърсване, нито протоколът за извършените процесуално-следствени действия. На 23.06.2010 г. жалбоподателят е разпитан от полицията. На 29.06.2010 г. разследващият по досъдебното производство назначава техническа експертиза със задача да се установи дали сървърът на жалбоподателя е хоствал разследвания сайт и в случай, че такава информация бъде намерена, тя да бъде копирана на друго устройство за съхранение. Тази експертиза не е извършена въобще.
През юли и август 2010 г. жалбоподателят сезира районната прокуратура с искане да му бъде върнат сървърът, като посочва, че необходимата информация за разследването може да бъде копирана, тъй като този сървър хоства няколко други сайта, вкл. негов собствен, който спира да функционира поради изземването. Наред с това там се съдържа и личната му кореспонденция, а изземването й не би трябвало да е разрешено. Той изтъква, че предлаганите от него чат услуги не могат да бъдат възстановени без данните, съдържащи се на сървъра. Жалбоподателят счита, че от една страна, тези действия са го дискредитирали в очите на потребителите и колегите му, а от друга – той е претърпял загуби, тъй като е инвестирал много лични усилия и финансови средства. Според твърденията му сайтът преди изземването на сървъра е бил посещаван от 500-600 потребители дневно. Той счита за несправедливо да понесе такива „тежки последици“, тъй като сигналът до полицията не е срещу собствения му сайт. На 16 и 27 октомври 2010 г. и на 18 януари 2011 г. жалбоподателят сезира и Върховната касационна прокуратура /ВКП/ с оплаквания, че изземването на сървъра е незаконно; че никаква експертиза не е извършена; че сървърът съдържа „обекти на авторски права“ – негови и на други хора, както и че действията на властите са нарушили неговите права на личен живот и кореспонденция, гарантирани съгласно член 8 от Конвенцията (по повод това оплакване той не излага никакви аргументи).
Междувременно производството, образувано от Софийската районна прокуратура, е прекратено поради това, че е имало преди това друго, образувано в районна прокуратура в гр. Троян. Досъдебното производство в Троян пък е спряно за издирване на свидетел и също не са предприети никакви действия във връзка с веществените доказателства (които се оказва, че не са изпратени надлежно от СРП на Районна прокуратура – Троян). Сървърът е върнат на жалбоподателя на 8 февруари 2011 г. след намеса на ВКП. Самият уебсайт на жалбоподателя, който до изземването му е функционирал повече от четири години, частично е прехвърлен на друг сървър скоро след операцията по претърсване и изземване. На него той публикува изявление, призоваващо органите на прокуратурата да поправят „грешката“, която са направили. На 27 юли 2010 г., отново използвайки друг сървър, той активира „минимална“ версия на сайта, най-вече с цел да обясни на своите потребители какво се е случило. Функционалността на сайта е възстановена напълно едва след връщането на сървъра през февруари 2011 г., но той никога не връща предишната си популярност. Понастоящем уебсайтът е активен, но „рядко посещаван“. След като чат-услугата се оказва недостъпна за известно време, тя повече не се използва.
Жалбоподателят повдига оплаквания по чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 10 и чл. 1 от Протокол 1.
Съдът намира за уместно да разгледа жалбата в светлината на чл. 8, чл. 1 от Протокол 1 и чл. 10.
Правителството излага редица аргументи за недопустимост на всяко едно от оплакванията поради неизчерпване на вътрешните средства за защита. Съдът приема, че те са основателни единствено по отношение на оплакването по чл. 8, доколкото жалбоподателят никога не е излагал пред националните власти твърдение за допуснато нарушение на правото му на личен живот и кореспонденция по достатъчно ясен и категоричен начин, за да бъдат предприети съответните адекватни действия.
Във връзка с оплакването по чл. 1 от Протокол 1 Съдът припомня, че този текст не забранява изземването на веществени доказателства в рамките на наказателно производство при условие, че то се основава на закона и преследва легитимна цел. В конкретниа случай тези две предпоставки са налице и затова основният въпрос, върху който е съсредоточен анализът, е доколко предприетата мярка е била пропорционална. В тази връзка Съдът подчертава, че ще вземе предвид продължителността на задържането на имуществото на жалбоподателя, неговата необходимост, последиците за жалбоподателя, както и поведението на съответните органи (вж. Petyo Petkov v. Bulgaria, no. 32130/03, § 105, 7 January 2010). ЕСПЧ отбелязва, че сървърът е иззет и задържан около седем и половина месеца, но през това време не е обект на каквато и да било експертиза. Не е доказано и че всяка информация, която би била от значение за делото, не би могла просто да бъде копирана, а следователят, възложил експертизата, е формулирал точно такава задача. Съдът взема под внимание факта, че сървърът е бил използван от жалбоподателя за професионални дейности – той е хоствал няколко сайта, включително собствения си сайт, а наред с това е съхранявал работата си (софтуерния продукт, върху който е работил) върху него. Още на национално ниво жалбоподателят се е оплакал, че задържането на сървъра му е причинило „значителни щети“. По преценката на Съда задържането на сървъра на жалбоподателя между 21 юни 2010 г. и 8 февруари 2011 г. е било непропорционално. Това се установява от следните обстоятелства: фактът, че сървърът на жалбоподателя никога не е проверяван за целите на наказателното разследване, което не е било насочено срещу него, а срещу трети лица; възможността за копиране на необходимата информация; значението на сървъра за професионалната дейност на жалбоподателя; както и частичното бездействие на районната прокуратура в София. Въз основа на извършената преценка Съдът достига до извода, че националните органи не са успели да постигнат необходимия справедлив баланс между легитимната цел, преследвана по делото, и правата на жалбоподателя, поради което са нарушили член 1 от Протокол № 1 .