Pengezov c. Bulgarie(Requête no 66292/14),10 octobre 2023
Жалбата е по повод отстраняването на магистрат от упражняваната от него функция на съдия и отражението й върху неговия личен живот поради липсата на достатъчно гаранции, за да не се допусне злоупотреба с неговите права и ситуацията на несигурност, в която е бил поставен за продължителен период от време, както и поради липсата на пропорционалност .Жалбоподателят е бил председател на Софийския военно-апелативен съд от 2004 до 2009 г., след което, от 2009 до 2014 г. – председател на Софийския апелативен съд. През 2011 г. Агенцията за държавна финансова инспекция издава наказателно постановление заради необявената процедура за обществена поръчка, свързана с информационната система на военните съдилища, с което му налага глоба от 5 000 лв. Наред с това е наложена имуществена санкция и на военно-апелативния съд вразмер на 15 000 лв. Постановлението е обжалвано и отменено на две инстанции поради погасяването по давност на самото правонарушение.
През 2014 г. мандатът на жалбоподателя като председател на апелативния съд изтича и той отново се кандидатира за същата длъжност и е единственият претендент за поста. Няколко дни по-късно, на 22.04.2014 г. срещу него е образувано досъдебно производство по повод същата необявена процедура за обществена поръчка. Тя визира периода 2008-2009 г., когато жалбоподателят е административен ръководител на Военно-апелативния съд. Той е уведомен за започналото производство на 28.04.2014 г. (досъдебното производство продължава до 2010 г.) На същата дата – 28 април, Главният прокурор сезира Висшия съдебен съвет /ВСС/ с искане жалбоподателят да бъде отстранен от длъжност до приключване на наказателното произвдоство срещу него. На проведеното заседание след обсъждане на представените документи дебат възниква около въпроса дали да се приложи ал. 1 или ал. 2 на чл. 230 от Закона за съдебната власт. Според първата алинея, отстраняването е автоматично при започнало досъдебно производство винаги, докато според втората алинея, ако досъдебното производство няма връзка със заеманата длъжност, е необходимо да се подложи на преценка дали се налага или не отстраняването. Членовете на ВСС вземат решение, че приложима е ал. 1 и удовлетворяват молбата на Главния прокурор. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд /ВАС/ като наред с това г-н Пенгезов прави искане изпълнението да бъде спряно до края на съдебното производство. Искането му не е уважено.
Междувременно, на 26 юни 2014 г. ВСС разглежда кандидатурата на жалбоподателя за поста административен ръководител на САС, която е единствена, но я отхвърля с 12 гласа за и 5 въздържали се.
Съдебното производство за отстраняване от длъжност приключва окончателно с решение на петчленен състав на ВАС от 25 февруари 2016 г. Както тричленният, така и петчленният състав приемат, че не са нарушени гаранциите на справедливия процес и решението на ВСС е в съответствие със закона. Един съдия гласува против и изразява особено мнение, че актът на ВСС не е достатъчно мотивиран относно необходимостта и пропорционалността на решението за отстраняване от длъжност.
След изменение на чл. 320 от ЗСВ, с който е отменена възможността за отстраняването на магистрат при извършено от него правонарушение, което няма връзка с изпълняваната от него юрисдикционна функция и отправена молба от жалбоподателя до ВСС, на 29 ноември 2016 г. той е възстановен като съдия в Софийския апелативен съд.
С присъда от 21 юни 2019 г. на Софийския градски съд жалбоподателят е признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Софийският апелативен съд я отменя и оправдава жалбоподателя и другите обвинеями, като приема, че нарушението на процедурата не е причинило щети на военно-апелативния съд и то не е било извършено умишлено. След влизането в сила на тази присъда жалбоподателят отправя искане да му бъдат изплатени заплатите за целия период на отстраняване от длъжност, което е сторено от ВСС с решение от май 2021 г. Той предявява иск за неимуществени вреди и на осн. чл. 2,ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, което все още не е приключило и към момента на постановяване решението на ЕСПЧ.
Жалбоподателят повдига оплаквания по чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията.
Съдът намира оплакването за допустимо, тъй като прагът на сериозност за приложимост на чл. 8 в аспекта „личен живот“ е достигнат с оглед естеството и продължителността на мярката за отстраняване, наложена на жалбоподателя, и отрицателните последици върху различни аспекти от личния му живот .
Европейският съд отбелязва, че мярката за отстраняване на жалбоподателя от функциите му на магистрат е била „предвидена в закона“ и е преследвала легитимни цели за защита на реда и на правата и свободите на другите. Основният анализ е съсредоточен върху установяването дали тя е била необходима в едно демократично общество. Съдът отбелязва, че оспорваната мярка е имала сериозни последици върху личния и професионалния живот на жалбоподателя. Отстраняването от длъжност е продължило две години и половина, през които той е бил лишен от възнаграждението си и не е можел поради несъвместимости, свързани с функцията на съдия, да извършва друга професионална дейност. Освен това в онзи период националното законодателство не е съдържало никакво ограничение на такава мярка във времето, нито каквато и да е възможност за оспорване на нейната продължителна обосновка пред независим орган. В настоящия случай, като се има предвид продължителността на наказателното производство (десет години) и липсата на средства за обжалване, за да се поиска отмяна на мярката за отстраняване, жалбоподателят е бил в ситуация на несигурност относно продължителността на тази мярка. Подобна ситуация наред с това носи присъщ риск за независимостта на въпросния съдия, който Съдът също трябва да вземе предвид.
Съдът достига до извода, че мярката за отстраняване на жалбоподателя от неговите функции на магистрат не е била придружена от адекватни гаранции срещу злоупотреба и не е била достатъчно обоснована, за да я оправдае. Въпреки свободата на преценка, с която разполагат националните власти в тази област, тя не е била пропорционална на преследваната законна цел. Поради това е допуснато нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
Съдът установява нарушение и на чл. 6§1 в гражданскоправните му аспекти във връзка с недостатъчния съдебен контрол върху решението на ВСС от страна на ВАС.
На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Решението е класифицирано във второ ниво по важност
