Pengezov c. Bulgarie(Requête no 66292/14),10 octobre 2023
Жалбата е по повод отстраняването от длъжност на магистрат поради образувано срещу него наказателно производство и неефективността на съдебния контрол, упражнен във връзка с това от страна на Върховния административен съд, който е приложил формални критерии и така е поставил жалбоподателя за неопределен период в ситуация на несигурност, макар че последиците върху личния му живот са били много сериозни както заради накърняване на репутацията му, така и заради лишаването му от възнаграждение за повече от две години.Жалбоподателят е бил председател на Софийския военно-апелативен съд от 2004 до 2009 г., след което, от 2009 до 2014 г. – председател на Софийския апелативен съд. През 2011 г. Агенцията за държавна финансова инспекция издава наказателно постановление заради необявената процедура за обществена поръчка, свързана с информационната система на военните съдилища, с което му налага глоба от 5 000 лв. Наред с това е наложена имуществена санкция и на военно-апелативния съд вразмер на 15 000 лв. Постановлението е обжалвано и отменено на две инстанции поради погасяването по давност на самото правонарушение.
През 2014 г. мандатът на жалбоподателя като председател на апелативния съд изтича и той отново се кандидатира за същата длъжност и е единственият претендент за поста. Няколко дни по-късно, на 22.04.2014 г. срещу него е образувано досъдебно производство по повод същата необявена процедура за обществена поръчка. Тя визира периода 2008-2009 г., когато жалбоподателят е административен ръководител на Военно-апелативния съд. Той е уведомен за започналото производство на 28.04.2014 г. (досъдебното производство продължава до 2010 г.) На същата дата – 28 април, Главният прокурор сезира Висшия съдебен съвет /ВСС/ с искане жалбоподателят да бъде отстранен от длъжност до приключване на наказателното произвдоство срещу него. На проведеното заседание след обсъждане на представените документи дебат възниква около въпроса дали да се приложи ал. 1 или ал. 2 на чл. 230 от Закона за съдебната власт. Според втората алинея, отстраняването е автоматично при започнало досъдебно производство винаги, докато според първата алинея, ако досъдебното производство няма връзка със заеманата длъжност, е необходимо да се подложи на преценка дали се налага или не отстраняването. Членовете на ВСС вземат решение, че приложима е ал. 2 и удовлетворяват молбата на Главния прокурор. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд/ВАС/ като наред с това г-н Пенгезов прави искане изпълнението да бъде спряно до края на съдебното производство. Искането му не е уважено.
Междувременно, на 26 юни 2014 г. ВСС разглежда кандидатурата на жалбоподателя за поста административен ръководител на САС, която е единствена, но я отхвърля с 12 гласа за и 5 въздържали се.
Съдебното производство за отстраняване от длъжност приключва окончателно с решение на петчленен състав на ВАС от 25 февруари 2016 г. Както тричленният, така и петчленният състав приемат, че не са нарушени гаранциите на справедливия процес и решението на ВСС е в съответствие със закона. Един съдия гласува против и изразява особено мнение, че актът на ВСС не е достатъчно мотивиран относно необходимостта и пропорционалността на решението за отстраняване от длъжност.
След изменение на чл. 320 от ЗСВ, с който е отменена възможността за отстраняването на магистрат при извършено от него правонарушение, което няма връзка с изпълняваната от него юрисдикционна функция и отправена молба от жалбоподателя до ВСС, на 29 ноември 2016 г. той е възстановен като съдия в Софийския апелативен съд.
С присъда от 21 юни 2019 г. на Софийския градски съд жалбоподателят е признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Софийският апелативен съд я отменя и оправдава жалбоподателя и другите обвинеями, като приема, че нарушението на процедурата не е причинило щети на военно-апелативния съд и то не е било извършено умишлено. След постановяването на тази присъда жалбоподателят отправя искане да му бъдат изплатени заплатите за целия период на отстраняване от длъжност, което е сторено от ВСС с решение от май 2021 г. Той предявява иск за неимуществени вреди и на осн. чл. 2,ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, което все още не е приключило и към момента на постановяване решението на ЕСПЧ.
Жалбоподателят повдига оплаквания по чл. 6. Съдът приема, че той намира приложение в неговите граждански аспекти и в случая това се отнася до процедурата за отстраняване от длъжност, свързана със започналото наказателно производство срещу жалбоподателя.
Съдът анализира самостоятелно два аспекта на чл. 6§1. Първият е относно обхвата на съдебния контрол от страна на ВАС върху решенията на ВСС. Той препраща към основните принципи по този въпрос, изложени в решението му по делото Ramos Nunes de Carvalho e Sá c. Portuga nos 55391/13, 57728/13, et 74041/13, § 132, 6 novembre 2018).
Съдът отбелязва, че решението за временно отстраняване на съдия може потенциално да има сериозни последици върху живота и кариерата на съответното лице, защото е за неопределен период от време, без запазване на трудовото възнаграждение. Затова трябва да се обърне особено внимание на защитата на представителите на съдебната власт срещу мерки, засягащи техния статус или кариера, които могат да застрашат тяхната независимост и автономност. Що се отнася до метода, по който се взема решението, вътрешното право не предвижда въпросният съдия да бъде информиран за искането на главния прокурор, нито той да може да се яви или да представи своите аргументи пред ВСС. Освен това мотивите за решенията на ВСС, взети чрез тайно гласуване, не са ясно посочени, но трябва да бъдат извлечени от предложението на прокурора за отстраняване на съответния съдия и от дебатите, провеждащи се пред ВСС. В настоящия случай дебатите са били съсредоточени главно върху въпроса дали отстраняването трябва да бъде автоматично разпоредено по силата на чл. 230 или не. Тъй като жалбоподателят не се е възползвал от никакви процесуални гаранции към момента на вземане на оспорваното решение, за съдилищата е било още по-важно да разгледат всички фактически и правни въпроси, относими към повдигнатия пред тях спор, за да предложат на заинтересованите страни ефективен съдебен контрол на обжалваното решение.
Съдът констатира, че по отношение на решенията на ВСС, взети на основание чл.230, ал.2 от Закона за съдебната власт, нито законът, нито вътрешните наредби на ВСС предвиждат конкретни критерии за необходимостта от отстраняване от длъжност на магистрат, срещу когото е започнало наказателно производство. Освен това ВАС изглежда оставя много широки правомощия за преценка на ВСС в това отношение и се задоволява да провери дали въпросният магистрат е обект на наказателно преследване и да установи, че ВСС е посочил мотиви, макар и кратки, за своето решение.
ВАС обаче не е извършил свой анализ на релевантните факти или реална проверка на необходимостта и пропорционалността на мярката за отстраняване, а просто се е позовал на решението на ВСС. Той не е дал отговор и на релевантните аргументи на жалбоподателя. Отказал е да разгледа основателността на обвиненията, повдигнати срещу жалбоподателя, пояснявайки, че това е в изричната компетентност на наказателните съдилища да се произнасят относно наказателната отговорност в даден случай. Според българското законодателство обаче решенията на прокуратурата за повдигане на обвинение срещу съдия не подлежат на независим съдебен контрол. Имайки предвид особената роля на съдиите в защитата на върховенството на закона, както и много сериозните последици, които отстраняването от длъжност, мотивирано от обвинителен акт срещу съдия може да има върху кариерата и личния живот на съответното лице, Съдът счита, че липсата на какъвто и да било контрол от страна на ВАС, който не е компетентен да проверява най-малкото дали производството, обосновало отстраняването, не е произволно, злоупотребяващо или лишено от всякаква фактическа основа, рискува съдиите да бъдат поставени на милостта на злоупотребяващите обвинения от страна на прокуратурата. Подобна ситуация носи присъщ риск за независимостта на съдиите. Необходимостта от справяне с такъв риск чрез съдебен контрол на решението за отстраняване от длъжност на съдия е била подчертана от Венецианската комисия в нейното становище относно член 230 от ЗСВ, но ВАС не обръща внимание на този аргумент, изтъкнат от жалбоподателя . Европейският съд достига до извода, че ВАС не е извършил независим анализ на фактите и е отказал да преразгледа обосновката на повдигнатите обвинения срещу жалбоподателя. По мнението на Съда не отсъствието на отделни елементи – липса на процесуални гаран.ии и реални мотиви на решението на ВСС, ограничен съдебен контрол от страна на ВАС, липсата на проверка относно необходимостта от наказателно преследване – а кумулативният ефект от всички тях е проблематичен в настоящото дело като се има предвид предметът на оспорваната мярка, свързана с отстраняването на жалбоподателя от функциите му като съдия. Ето защо според Съда ВАС не е извършил проверка в достатъчен обхват с оглед предмета на оспорваното решение и аргументите на жалбоподателя и в този аспект е налице нарушение на чл. 6§1.
Европейският съд анализира и второто оплакване по чл. 6§1 – относно нарушаването на гаранциите за независимост и безпристрастност. Той не приема аргументите на жалбоподателя и счита, чеправомощията на ВСС по дисциплинарни, бюджетни и административни въпроси не накърняват независимостта и безпристрастността на съдиите от ВАС с оглед наличието на институционални гаранции, предвидени в националния закон, липсата на сериозни структурни пропуски в състава на ВСС и липсата на конкретни елементи, показващи липсата на безпристрастност на съдиите, произнесли се по делото на жалбоподателя. Поради това не е установено нарушение на чл. 6§ 1 в този аспект.
Съдът намира нарушение и на чл. 8 от Конвенцията.
Решението е класифицирано във второ ниво по важност.
