Petko Yordanov c. Bulgarie (requête n° 33560/06) 26 July 2012
/решение на комитет от трима съдии/
На 1 януари 1994 г. жалбоподателят е задържан и му повдигнато обвинение за извършено убийство на едно лице, за което той имал подозрение, че същия ден е проникнало в дома му. Той е признат за виновен и осъден на 10 г.лишаване от свобода, като присъдата му влиза в сила на 05.10.1999 г. През 2000 г. започва досъдебно производство срещу един от свидетелите по делото за лъжесвидетелстване, който завършва с осъдителна присъда и на това основание е направено искане за възобновяване на наказателното дело срещу жалбоподателя. С решение на ВКС от 25.10.2001 г. то е възобновено. Повторно жалбоподателят е осъден от окръжния съд в Пазарджик на 09.03.2007 г. на 4 г. лишаване от свобода, като съдът прилага чл. 55, ал. 1 НК. Сред многобройните смекчаващи обстоятелства той взема предвид и факта на прекомерната продължителност на воденото наказателно производство – 13 години от датата на извършеното престъпление. Присъдата е оставена в сила от Апелативния съд в Пловдив, който възприема изцяло мотивите на първоинстанциянния съд. С решение от 23.01.2008 г. ВКС намалява наложеното наказание от 4 на 3 години лишаване от свобода, като взема предвид особеното емоционално състояние на жалбоподателя по време на извършеното деяние (неговата дъщеря е разпознала в жертвата на убийство лицето, проникнало по-рано същия ден в дома им).
Европейският съд отбелязва, че в случая става въпрос за две самостоятелни наказателни производства, първото от които е приключило на 5 октомври 1999 г. Доколкото жалбата е депозирана през август 2006 г., той намира, че тя е допустима само в частта си за второто наказателно производство, започнало през 2001 г. и приключило през 2008 г. Европейският съд не възприема възражението на правителството, че жалбоподателят е загубил качеството си на „жертва“, тъй като при определяне на наказанието му била отчетена прекомерната продължителност на процеса. Основният му аргумент е, че съдебните инстанции и най-вече ВКС не са признали изрично и недвусмислено, че по вина на властите този процес е надхвърлил разумния срок, поради което е редуциран и размерът на санкцията.
Поради липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита е констатирано нарушение и на чл. 13. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.