Petkov et Parnarov c. Bulgarie (requête no 59273/10), 19 may 2015
През нощта на 3 срещу 4 юли 2009 г. жалбоподателите, излизат от бар в центъра на София и пресичайки през близкия парк, стават свидетели на нападение от страна на четирима младежи срещу две девойки . Първият от жалбоподателите се опитва да защити момичетата и е ударен по главата, блъснат на земята и ритан. Вторият успява да прогони нападателите с дървен прът, намерен в парка. В този момент наблизо минава полицейски патрул с двама полицаи. Първият жалбоподател, който е наранен и кърви в главата, обяснява какво се е случило и подканва полицаите да открият нападателите и да ги задържат. Единият от полицаите го нагрубява с думите „Кои сте вие, че да ни казвате какво да правим! Елате бързо тук“. Младежите питат каква е причината за подобно отношение и поискват да видят документите на двамата служители на реда. Това провокира повалянето им на земята, поставянето на белезници и нанасянето на удари върху тях от страна на двамата полицаи. Пристигналите с още три полицейски коли 12 полицаи не предприемат никакви действия, за да възпрат колегите си, а наблюдават побоя. След това младежите са отведени в близкия полицейски участък с белезници и въпреки молбата на единия жалбоподател те да му бъдат свалени в автомобила, защото му причиняват болка, това не е сторено. В 2.20 часа сутринта жалбоподателите са задържани с мотива, че грубо са нарушили обществения ред. В 15.00 часа те са изправени пред прокурор, който им повдига обвинение в извършването на хулиганство по отношение на двамата полицейски служители, тъй като те са ги обиждали, отказали са да изпълнят заповедта им да легнат на земята и са ударили единия полицай с дърво в гърба. С прокурорско постановление от същия ден, издадено на осн. чл. 64 (1) НПК е разпоредено да бъдат задържани под стража докато бъдат изправени пред съдия. На 7 юли, преди да изтекат 72 часа от задържането им, прокурорът променя мярката на парична гаранция и разпорежда освобождаването им.
Жалбоподателите депозират жалба срещу 72-часовото им задържане под стража и с решение от 13.11.2009 г. Софийският градски съд установява незаконността на постановлението, тъй като задържането им не е било мотивирано и оправдано.
На 22.12.2009 г. първоначалното обвинение срещу жалбоподателите е изменено в друго – обида по отношение на полицай от страна на първия жалбоподател и нанасяне на удари по тялото и гърба и обиди от страна на втория жалбоподател. С влязла в сила присъда от 24 юли 2010 г. те са оправдани по повдигнатите им обвинения.
Междувременно след освобождаването им от полицията на 7 юли те са освидетелствани от съдебен медик, който установява множество наранявания, които биха могли да бъдат получени по описания от тях начин. На 22 юли 2009 г. те депозират жалба в прокуратурата по повод нанесените им наранявания, в която искат да бъдат идентифицирани полицаите, взели участие в инцидента, както и да се изземе камерата на близкия магазин, за да се установят събитията. Образувано е досъдебно производство, в хода на което жалбоподателите твърдят, че единственото, за което са разпитвани, е дали поддържат написаното в жалбата. Нито един полицай не е разпитан. Никакъв окончателен акт не е постановен. Наблюдаващият прокурор преценява обаче, че са налице данни за набедяване от страна на самите жалбоподатели. В хода на това производство са разпитани двамата полицаи, които отричат да са нанасяли удари върху първия жалбоподател. На 15.04.2010 г. им е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 2 от НК. Софийският районен съд ги оправдава по повдигнатото обвинение, а присъдата му е оставена в сила от СГС с решение от 07.11.2011 г.
Жалбоподателите предявяват искове по чл. 2 от ЗОДОВ. Исковата претенция на втория жалбоподател е уважена частично, а делото на първия все още е висящо.
Европейският съд отхвърля всички възражения на Правителството за недопустимост на депозираната жалба (поради не изчерпване на вътрешните средства за защита, пропускане на 6-месечния срок и необоснованост).
Съдът посочва, че жалбоподателите са представили медицински документи, неоспорени от Правителството, в които са установени нанесените им наранявания. По своето естество те са достатъчно сериозни и затова попадат в обхвата на чл. 3 . Той констатира наред с това, че не е оспорен фактът на употребената сила от страна на двамата полицаи. Затова за него основният въпрос в настоящия случай е свързан с установяването необходимостта от употребата на сила и нейната пропорционалност. В тези случаи Правителството трябва да докаже, че тя е била необходима и пропорционална на поведението на жалбоподателите (Rehbock c. Slovénie, no 29462/95, §§ 72-76, CEDH 2000‑XII, Ivan Vassilev c. Bulgarie, no48130/99, § 79, 12 avril 2007).
Съдът отбелязва, че макар и обстоятелствата по случая да са били установени от националния съд в хода на наказателното производство срещу жалбоподателите по повод повдигнатото обвинение за набедяване, това производство не е имало за цел на изследва и да установи дали употребената сила е била оправдана и пропорционална на поведението на двете лица. Нещо повече, националните власти въобще не са се произнесли по жалбите им във връзка с упражненото срещу тях насилие. Всъщност Правителството поддържа пред Съда, че жалбоподателите са били задържани, тъй като са злоупотребили с алкохол и са отказали да се подчинят на разпорежданията на полицията. Съдът констатира, че не са му представяни никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, а нараняванията на жалбоподателите и представените от тях медицински документи не са оспорени. Няма данни и че са извършвани медицински изследвания на жалбоподателите, нито че са им взети проби за употреба на алкохол.
При така установените факти Европейският съд установява нарушение на материалните аспекти на чл. 3 от Конвенцията поради това, че не е била доказана необходимостта от употреба на сила и нейната пропорционалност с оглед поведението на жалбоподателите.
Във връзка с повдигнатото оплакване за липса на ефективно разследване по повод жалбите във връзка с полицейското насилие Съдът отбелязва, че жалбоподателите са сезирали властите със защитими оплаквания по повод неправомерните действия на полицията. Но прокуратурата е взела решение да започне наказателно преследване срещу тях и цялото разследване е било насочено в тази посока. В нито един момент, даже и след оправдателните им присъди – както по повод обвинението в хулиганство, така и по обвинението за набедяване, властите не са счели за необходимо да проведат разследване по повод техните оплаквания за упражненото насилие. Не изглежда да е бил постановяван и какъвто и да било формалено прокурорски акт по повод жалбите на двамата младежи, за да имат те след това възможността да го обжалват пред висшестоящия прокурор. В светлината на тези констатации Европейският съд приема, че властите не са изпълнили своите задължения да проведат ефективно разследване по повод оплакванията за осъщественото срещу тях насилие. Поради това е установено нарушение на чл. 3 и в неговия процедурен аспект.
