Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 31044/12 and 3 others), 21 june 2018
/решение на Комитет/
Жалбоподателите са четирима български граждани, първият от които изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 20 години, вторият – доживотен затвор, а останалите двама – доживотен затвор без право на замяна. Всеки един от тях повдига оплаквания, свързани с лошите материални условия на живот в затворите, в които изтърпяват наказанието си – липса на санитарен възел в килията и използване на кофа, липса на течаща вода, наличие на влага през зимата и липса на достатъчна вентилация през лятото. През 2012 г. в килията на третия жалбоподател е била монтирана тоалетна на 45 см от леглото му, поради което е имал усещането, че живее в тоалетна. Същевременно никакви хигиенни материали не са му били предоставяни. Поради специалния режим, при който изтърпяват наказанията си, всеки един от тях е бил непрекъснато заключен в килията си и се е хранел там – прав или върху леглото си на вестници. Те не са били включвани в никакви колективни дейности, имали са право да общуват само с други осъдени на същия вид наказание.
Европейският съд посочва в решението си, че жалбите ще бъдат разгледани в светлината на неговата практика по подобен вид дела – решението Harakchiev and Tolumov v. Bulgaria (nos. 15018/11 and 61199/12, §§ 114-146, §§ 165-174, ECHR 2014 (extracts) относно наказанието доживотен затвор и Neshkov and Others v. Bulgaria (nos. 36925/10 and 5 others, §§ 92-139, 27 January 2015) във връзка с лошите материални условия.
Съдът припомня, че всички форми на изолирано задържане без подходяща психическа и физическа стимулация вероятно ще имат вредни последици в дългосрочен план, което ще доведе до влошаване на умствените способности и социализирането на лицето (Харакчиев и Толумов, цитирано по-горе, § 204). Също така, по-специалното отношение към осъдените на доживотен затвор и тяхната автоматична сегрегация от останалата част от затворническото население и един от друг, може само по себе си да повдигне въпроси в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. (Savičs v. Latvia, no. 17892/03, § 139, 27 November 2012 ). Съдът е установил, че изолацията трябва да бъде оправдана поради особени причини за сигурност (Harakchiev and Tolumov v. Bulgaria ). В настоящия случай обаче не са представени доказателства относно необходимостта всеки от жалбоподателите да бъде държан в изолация и при засилени мерки за сигурност. Съдът констатира наред с това незадоволителните материални условия, при които жалбоподателите са изтърпявали наложените им наказания, подложени на критика в не едно негово решение.
С оглед на тези констатации Съдът посочва, че кумулативният ефект от условията, в които са изтърпявали наказанията си жалбоподателите , от твърде ограничителния режим на лишаване от свобода, който не е обяснен с индивидуални съображения за сигурност, както и периодът на тяхната изолация – съответно между четири и десет години, е надхвърлил неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Поради това той е квалифициран като нечовешко и унизително отношение в аспекта на установеното нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Съдът установява нарушение и на чл. 13 във връзка с оплакванията на втория, третия и четвъртия жалбоподатели. Съдът отбеляза, че действително националното законодателство наскоро се е променило, както и че впоследствие той е установил, че въведените две нови средства по повод оплаквания за нечовешки или унизителни условия на задържане, могат да се считат за ефективни (вж. Atanasov and Apostolov v. Bulgaria, nos. 65540/16 and 22368/17, § 67, 27 June 2017, решение по допустимост). Правителството обаче не твърди, че тези законови промени, приети след комуникирането на настоящите жалби, представляват ефективно вътрешно правно средство за защита по повод оплакванията в настоящите жалбоподатели, които се отнасят и до специалния режим в допълнение към материалните условия на задържане . Съдът подчертава, че това заключение е направено в контекста на специфичните обстоятелства конкретните жалби и не може да предрешава бъдещо разглеждане на дела, отнасящи се по-конкретно до оплаквания, свързани с прилагането на „специалния режим“ на затворници, изтърпяващи подобен род наказание.
