Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 49817/14 and 2 others),13 october 2020
/решение на Комитет/
На различни дати срещу тримата жалбоподатели са образувани наказателни производства. По отношение на първите двама производствата продължават от 2001 до 2011 г. и приключват с оправдателни присъди. Техните обвинителни актове са внесени в съда едва през 2008 г., т.е. до този момент то е било на етап досъдебно производства.Производството срещу третия жалбоподател започва през 1995 г. и приключва с осъждането му през 2008 г. преминавайки през три съдебни инстанции. Обвинителният акт е внесен в съда едва през 2005 г., поради което съдебните състави и на трите нива са констатирали прекомерната продължителност на производството, която е била взета предвид от тях при определяне на наказанието. Ямболският окръжен съд като първа инстанция му определя наказание под минимума(който е бил три години) и го осъжда на две години лишаване от свобода. Бургаският апелативен съд оставя в сила присъдата, а ВКС намалява наказанието на една година и при условията на чл. 66 отлага изтърпяването му с изпитателен срок от три години. Съдът изрично се мотивира, че наказателното производство е било необосновано продължително, в нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията, както и че жалбоподателят не е допринесъл за забавянето.
Всеки един от тримата жалбоподатели предявява искове за неимуществени вреди поради прекомерната продължителност на наказателните производства.
По отношение на първия жалбоподател в окончателно решение от 8 януари 2014 г. съдилищата му присъждат 1000 евро обезщетение за прекомерната продължителност на производството срещу него, прилагайки пряко чл. 6 от Конвенцията. Те установяват по-специално, че въпреки че жалбоподателят не е бил задържан във връзка с това производство, самият факт, че то е продължило толкова дълго, неизбежно му е причинил страх и безпокойство, което оправдава присъдената сума. По отношение на втория предявен иск във връзка с постановената оправдателна присъда му е присъдена сумата от 650 евро, а в мотивите е записано, че държавата носи строга отговорност в случаите, в които обвиняемите в крайна сметка са били оправдани. Те аргументират размера на присъдената сума с ограниченията в социалните му контакти и възникналите семейни проблеми.
В националното производство във връзка с претенцията на третия жалбоподател съдилищата му присъждат обезщетение в размер на левовата равностойност на 1350 евро, позовавайки се на чл. 6§1 от Конвенцията и на чл. 49 от ЗЗД.
Въпреки направените възражения за недопустимост и на трите жалби Съдът намира, че по отношение на първите двама жалбоподатели с оглед техните оправдателни присъда и прекомерната продължителност на наказателните производства определените обезщетения не отговарят на неговите критерии и са твърде занижени, поради което намира жалбите им за допустими.
Що се отнася до третия жалбоподател, Съдът отбелязва, че националните съдилища сами са отбелязали прекомерната продължителност на производството, поради което са съобразили това нарушение на чл. 6 от Конвенцията и са намалили наложената на жалбоподателя санкция с присъдата. Що се отнася до оплакването за твърде ниския размер на обезщетението, той обръща внимание, че то не следва да бъде анализирано изолирано, а в рамките на всички мерки, които са били предприети от националните власти. Съдът неведнъж в своята практика е отбелязвал, че отчитането на прекомерната продължителност на едно наказателно производство при определянето на размера на наказанието е само по себе си ефективно вътрешно средство за защита (Jansen v. Germany (dec.), no. 44186/98, 12 October 2000, d Dimitrov and Hamanov v. Bulgaria, nos. 48059/06 and 2708/09, § 64 и другите позовавания там, 10 May 2011). Комбинацията от това редуциране на наказанието с изричното признание за нарушение на чл. 6 от Конвенцията и присъденото обезщетение от гражданските съдилища водят Съда до извода, че жалбоподателят е изгубил качеството си на „жертва“, поради което жалбата му е необоснована.
Съдът приема с оглед направените от него констатации относно прекомерно ниския размер на присъденото обезщетение за вредите от продължителния процес на първите двама жалбоподатели, че в настоящия случай продължителността на производството не е отговаряла на изискванията за разумен срок и не е била адекватно компенсирана на национално ниво, поради което е налице нарушение на чл. 6§1. Той присъжда обезщетения на всеки един от първите двама жалбоподатели за неимуществени вреди.
