Petyo Popov c. Bulgarie (Requête no 75022/01), 22 janvier 2009
Не се спори, че нараняванията на жалбоподателя са достатъчно сериозни, за да попадат в приложното поле на чл. 3. Правителството поддържа, че полицаите са прибягнали до употреба на сила при ареста му, за да го обуздаят, а жалбоподателят – че арестът е протекъл спокойно, пред очите на партньорката, с която е живеел тогава (което тя е потвърдила пред националните власти), и че полицаите са му нанесли побой по-късно, за да направи признания. Пред наказателния съд, разгледал делото за грабеж и опит за изнасилване срещу жалбоподателя, той е обяснил, че полицаите са го били при ареста му, преди да дойде неговата партньорка.
С оглед на противоречивите обяснения и доказателства Съдът приема, че не е в състояние да се произнесе по въпроса при какви обстоятелства са причинени нараняванията, и трябва да прецени дали те са толкова сериозни, че във всеки случай да не могат да съответстват на употреба на сила, станала стриктно необходима поради поведението на жалбоподателя.
В тази връзка Съдът отбелязва, че синините му са били осем, разположени по цялото тяло, както и че според полицаите, които са го арестували, той е бил агресивен и ги е заплашил с бухалка – нещо, което партньорката му е отрекла. Въпреки че полицаите не са твърдели категорично той наистина да ги е нападнал и поведението му да е станало причина за размяна на удари, достатъчно дълга, за да обясни констатираните наранявания, според Съда тази липса на прецизност изглежда нормална като се има предвид, че разпитите са били проведени години след събитията, когато спомените са избледнели. Освен това Съдът приема, че не може да се изключи някои от нараняванията да са били причинени малко по-рано при съпротивата, оказана от жената, която жалбоподателят се е опитал да изнасили. При тези обстоятелства Съдът намира за невъзможно да установи дали нараняванията съответстват на необходима и пропорционална употреба на сила, поради причини, които не могат да бъдат вменени на властите, а са свързани с факта, че жалбоподателят е подал оплакване повече от 4 години след ареста.
Що се отнася до процедурния аспект на чл. 3 Съдът приема, че твърденията на жалбоподателя за понесено малтретиране са били „защитими“ най-малкото от момента, в който властите са били запознати с издаденото му медицинско удостоверение. Той обаче отбелязва, че жалбоподателят е подал оплакване почти 4 години и 4 месеца след разглежданите събития, когато е било по-трудно да се установи с точност как е протекъл арестът; че давността за преследване на евентуално извършеното от полицаите престъпление е била 5 години и подаването на оплакване не я е прекъсвало, както и че жалбоподателят е съобщил адреса на бившата си партньорка едва 8 месеца след като е направил оплакването. И накрая Съдът обръща внимание, че жалбоподателят е бил на свобода повече от три години преди да се оплаче от твърдяното малтретиране и не е посочил сериозни обстоятелства, които да обясняват забавянето. Поради това Съдът намира, че държавата не може да бъде държана отговорна за неуспеха на разследването, който се дължи до голяма степен на пасивността на жалбоподателя.
По тези съображения Съдът не установява нарушение на чл. 3 както в материалния, така и в процесуалния му аспект.