Pogosyan–Ahenobarb v. Bulgaria(Application no. 65417/16), 20 April 2021
/решение на Комитет/
Жалбоподателят е затворник, излежаващ доживотна присъда в Бургаския затвор от 2002 г., при „специален режим“, а през 2014 г. режимът му е променен в „строг“ без нещо да бъде променено в условията. Той се оплаква, че непрекъснато е държан в почти пълна изолация, от липса на целенасочени дейности за физическо и психическо стимулиране и от лоши материални условия, без да има ефективно средство за защита в тази връзка.
През 2016 г. той предявява искове по ЗОДОВ за периода май 2011 – май 2016 г. поради липса на самостоятелен санитарен възел и липса на възможност да упражнява какъвто и да било вид спорт. Административният съд уважава първата му искова претенция (поради лоши хигиенни условия, липса на безпрепятствен достъп до тоалетна и липса на достатъчно отопление през зимата) и му присъжда 780 евро, а другият иск е отхвърлен поради недоказаност.
Европейският съд намира, че е допустимо единствено оплакването за лошите материални условия в затвора за периода 2011-2016 г. поради това, че сумата, присъдена на жалбоподателя от националните съдилища във връзка с нарушението от страна на затворническите власти на забраната за нечовешко или унизително отношение в резултат на лоши условия на задържане, а именно – 730 евро, е няколко пъти по-ниска от тази, която той присъжда по подобни дела (вж., Neshkov and Others v. Bulgaria, nos. 36925/10 and 5 others, § 301, 27 January 2015 ).
Съответно Съдът намира, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията поради лошите материални условия в Бургаския затвор в горепосочения период от пет години и присъжда обезщетение за неимуществени вреди.
Той отхвърля оплакването по чл. 13 като недопустимо с оглед наличието на вътрешни компенсаторни средства за защита, които по принцип са ефективни, визирайки промените в ЗИНЗС от 2017 г.
