Popnikolov c. Bulgarie (requêtе n° 30388/02),решение от 25 март 2010 г.

/подобно на Basarba OOD c. Bulgarie (requêtе n° 77660/01),   7 janvier 2010

На 1 октомври 1992 г. жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец, сключва договор за наем с държавно дружество „СИМЕ ЕКО“ на  част от недвижим имот – производствена база и инсталации   за период от десет години.  На 11 октомври 1994 г. жалбоподателят представя предложение пред Министерството на промишлеността за закупуване на имота по реда на преференциална процедура за приватизация за наемателите на държавни имоти или части от тях, предвидена в чл. 35 (1) (2) от Закона за приватизация. В писмо от 26 април 1995 г. министърът на промишлеността отхвърля предложението на жалбоподателя. На неуточнена дата последният обжалва решението. С окончателно решение от 4 декември 1996 г. Върховният съд се произнася в полза на жалбоподателя, отменя решението на министъра на промишлеността като незаконосъобразно и   приема, че жалбоподателят отговаря на задължителните условия за закупуване на имота по преференциална процедура за приватизация, изрично задължава министъра на промишлеността да приеме необходимото решение, за да продаде имота съгласно чл. 35(1)(2) от ЗППДОбП. На неуточнена дата държавата продава мажоритарния дял от държавното дружество, чиято производствена база е наета от жалбоподателя, на друго търговско дружество. През 1997 г. жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец, предявява граждански иск срещу дружеството, Министерския съвет и Министерството на промишлеността. Той иска обявяването на приватизационния договор на дружеството за частично нищожен до такава степен, в която той се отнася за имота, въз основа на решение на Върховния съд от 4 декември 1996 г. в негова полза. С окончателно решение от 21 август 2001 г. Върховният касационен съд отхвърля иска на жалбоподателя, тъй като установява, че никакъв приватизационен договор не бил сключен между страните ответници в изпълнение на резултатите от първия търг на приватизационната програма, и поради това няма акт, чиято валидност може да бъде оспорена в рамките на образуваното гражданско производство. В мотивите си съдът заключава, че жалбоподателят е трябвало да оспори решенията на властите да включат дружеството в приватизационната програма и другите административни актове, издадени в това отношение. Опитите да се оспорят тези актове от страна на жалбоподателя като физическо лице също завършват без успех. В писмо от 2001 г.  декември 2001 г. Министерството на икономиката уведомява притежава само 0.2% от акционерния капитал на дружеството и не може да наложи продажбата на имота на жалбоподателя. Така единственият начин той да постигне изпълнението би бил да се стреми да закупи имота директно от дружеството – приобретател.

Съдът, като отбелязва, че решението на Върховния съд от 4 декември 1996 г. се отнася до твърдяното право на жалбоподателя да придобие определен имот при преференциални условия, е на мнение, че посоченото съдебно решение е определящо за гражданските права и задължения на жалбоподателя по смисъла на чл. 6§1 от Конвенцията, поради което намира, че чл. 6§1е приложим за настоящия случай.

Освен това Съдът отбелязва, че в решението си от 4 декември 1996 г., Върховният съд установява, че жалбоподателят отговаря на всички законови условия за закупуване на имота в рамките на преференциалната процедура за приватизация, отменя като незаконосъобразно решението на министъра на промишлеността от 26 април 1995 г. и изрично указва на последния да издаде заповед за продажба на имота съгласно чл. 35(1)(2) от ЗППДОбП. След това министърът на промишлеността има задължение да се съобрази с посоченото съдебно решение чрез откриване на посочената преференциална процедура за приватизация и продажба на имота на жалбоподателя. Въпреки това той не прави това и Правителството не представя никакви   обяснения за това неизпълнение от страна на този държавен орган. Нещо повече, чрез включването на имота като актив на дружеството и продажбата на последния през приватизационната програма, държавата прави невъзможно изпълнението на решението на Върховния съд от 4 декември 1996 г. Това е достатъчно, за да позволи на Съда да се заключи, че при конкретните обстоятелства на настоящото дело е налице нарушение на правото на жалбоподателя да получи изпълнение на окончателно съдебно решение в негова полза като аспект на правото на достъп до съд, както е гарантирано от чл. 6§1 от Конвенцията.

Съдът установява наред с това и нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

 

Author

Write A Comment