Popnikolov c. Bulgarie (requêtе n° 30388/02),  25 mars  2010

(подобно на Basarba OOD c. Bulgarie)

На 1 октомври 1992 г. жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец, сключва договор за наем с държавно дружество „СИМЕ ЕКО“ на  част от недвижим имот – производствена база и инсталации,   за период от десет години.  На 11 октомври 1994 г. той представя предложение пред Министерството на промишлеността за закупуване на имота по реда на преференциална процедура за приватизация за наемателите на държавни имоти или части от тях, предвидена в чл. 35 (1) (2) от Закона за приватизация. В писмо от 26 април 1995 г. министърът на промишлеността отхвърля предложението на жалбоподателя. На неуточнена дата последният обжалва решението. С окончателно решение от 4 декември 1996 г. Върховният съд се произнася в полза на жалбоподателя, отменя решението на министъра на промишлеността като незаконосъобразно и като приема, че жалбоподателят отговаря на задължителните условия за закупуване на имота по преференциална процедура за приватизация, изрично задължава министъра на промишлеността да приеме необходимото решение, за да продаде имота съгласно чл. 35(1)(2) от ЗППДОбП. На неуточнена дата държавата продава мажоритарния дял от държавното дружество, чиято производствена база е наета от жалбоподателя. През 1997 г. жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец, предявява граждански иск срещу дружеството, Министерския съвет и Министерството на промишлеността. Той иска обявяването на приватизационния договор на дружеството за частично нищожен до такава степен, в която той се отнася за имота, въз основа на решението на Върховния съд от 4 декември 1996 г. в негова полза. С окончателно решение от 21 август 2001 г. Върховният касационен съд отхвърля иска на жалбоподателя, тъй като установява, че никакъв приватизационен договор не бил сключен между страните ответници в изпълнение на резултатите от първия търг на приватизационната програма, и поради това няма акт, чиято валидност може да бъде оспорена в рамките на образуваното гражданско производство. В мотивите си съдът заключава, че жалбоподателят е трябвало да оспори решенията на властите да включат дружеството в приватизационната програма и другите административни актове, издадени в това отношение. Опитите да се оспорят тези актове от страна на жалбоподателя като физическо лице също завършват без успех. В писмо от 2001 г.  декември 2001 г. Министерството на икономиката уведомява жалбоподателя, че не може да му помогне, защото по това време държавата притежава само 0.2% от акционерния капитал на дружеството и не може да наложи продажбата на имота на жалбоподателя. Така единственият начин той да постигне изпълнението би бил да се стреми да закупи имота директно от дружеството.

Съдът преценява, че след решението на Върховния съд, което не е предоставяло никаква свобода на преценка на държавните органи,   жалбоподателят е имало законово очакване, състоящо се в правото да му бъде предложено да закупи наетата база  при преференциалните условия на чл. 35(1) от Закона за приватизацията . Следователно,   жалбоподателат е имал „легитимно очакване“ да придобие „притежание”, което попада  в рамките на значението на член 1 от Първия протокол.Съдът констатира, че отказът да започне процедура по преференциална продажба на въпросния имот представлява намеса от страна на държавата в правото на собственост на жалбоподателя. Тя обаче не е легитимна, тъй като Върховният съд е задължил министърът да приложи  цялата процедура по чл. 35, ал.1 от ЗППДОбП . Той обаче не довършва процедурата и вместо това държавата продава имота като актив на дружеството на трети лица. Правителството не дава обяснения за действията на държавните органи .

Това е достатъчно, за да позволи на Съда да заключи, че при конкретните обстоятелства на настоящото дело  намесата в правото на жалбоподателя на мирно ползване на притежанията му не е в съответствие с националното законодателство и не отговаря на изискванията за законосъобразност съгласно чл.1 от Протокол № 1 и установява нарушение.Съдът отлага въпроса за обезщетението по чл. 41 от Конвенцията.

Установено е нарушение и на чл. 6§1.

Author

Write A Comment