Начало > Европейски съд по правата на човека, Нови решения, Право на личен живот > Поредно осъдително решение на Европейския съд след шумна полицейска операция

Поредно осъдително решение на Европейския съд след шумна полицейска операция

На 17 декември 2020 г. Европейският съд постанови решението си по делото Dermanski c. Bulgarie(Requête no 61322/10), в което за пореден път след многобройните дела от серията Гуцанови установи нарушение на правото на неприкосновеност на личния и семеен живот поради незаконно извършване на претърсване и изземване на вещи без наличието както на предварително разрешение от съд, така и последващо одобрение на тези действия.

Фактите

Настоящата жалба е по повод полицейска операция, в  хода на която жилището на жалбоподателите, служебните им офиси и техните автомобили са претърсени. По повод на тези действия те повдигат оплаквания за нарушения на чл. 3 и 8, както и за липса на ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с  горепосочените нарушения.

Жалбоподатели са съпрузи и двамата им сина, които към датата на събитията са на 15 и на 20 години.

Г-н и г-жа Дермански са управители на две фирми, които се занимават с добив и обработка на дървен материал. През 2009 г.  Ловешката районна прокуратура образува досъдебно производство срещу Х за това, че е съставил документи с невярно съдържание (разрешения за добив на дървен материал) в полза на две дружества, едно от които е на г-н Дермански. На 28 декември 2009 г. окръжната прокуратура образува досъдебно производство срещу директора на Общинската служба „Земеделие и гори“ в Угърчин  за престъпление по служба. В хода на това производство по искане на прокуратурата на 29 март 2010 г. окръжният съд в Ловеч дава разрешение да бъде извършено претърсване и изземване  в дома, офисите, дъскорезницата   на г-н Дермански и в дома на майката на г-жа Дерманска, считано от 6 часа сутринта на следващия ден.

В 5.45 часа на на 30 март г-жа Дерманска е събудена по телефона и от полицията й разпореждат да отиде в дъскорезницата, за да присъства на претърсването. Петнадесет минути по-късно на входната врата на жилището се чува позвъняване и след отварянето на вратата петима маскирани мъже, четирима полицаи и трима разследващи нахлуват в дома на семейството. Те насочват оръжията си към г-жа Дерманска и крещейки, я питат къде е съпругът й. Силите на реда бързо обхождат всички стаи, нахлуват и в спалнята на синовете на жалбоподателите, насочвайки оръжията си срещу тях и им разпореждат да се облекат и да отидат в хола. Г-н Дермански обяснява, че е бил измъкнат от леглото си от полицаите, проснат на земята, където са му сложени белезници и е изведен в хола. По време на претърсването са иззети лични и фирмени документи, както и компютър и дискове, принадлежащи на един от синовете на семейството. Същия ден  е извършено претърсване и на двата семейни автомобила, въпреки че в разрешението на съда те не са включени, нито протоколът за претърсване и изземване е представен впоследствие за одобрение на съдия както е уредено в чл. 161, ал. 2 от НПК (когато се налага претърсването да бъде извършено при неотложни случаи).

Първоначално  първият жалбоподател е задържан за 72 часа. Повдигнато му е обвинение за незаконно изсичане, държане и обработване на дървен материал. Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е постановена от съда на 31 март 2010 г. и е продължена до  12 ноември 2010 г., когато е заменена с домашен арест. На 18 април 2011 г. той е освободен след внасянето на парична гаранция. Обвинителият акт срещу него е внесен в съда на 14 януари 2011 г. и след многократни връщания, отпадане на част от обвиненията, настъпване на абсолютната давност за някои от тях – окончателна присъда, постановена на 24 октомври 2016 г. Плевенският окръжен съд оправдава  първия жалбоподател.

Нито един от четиримата жалбоподатели не е обвинен в контекста на наказателното производство, по което е разрешено извършването на претърсване и изземване.

Всички жалбоподатели се оплакват, че действията на полицията са им причинили голям стрес и силно безпокойство, което се е отразило на тяхното психическо състояние и както синовете, така и г-жа Дерманска се е наложило да потърсят консултации със специалисти. Г-н Дермански посочва, че като е бил изведен от жилището с белезници,  е бил дискредитиран пред съседите си. В този вид (с белезници) той е присъствал и на претърсването на офисите му пред очите на неговите служители и е бил злепоставен пред тях.

Преценката на Европейския съд

Съдът отбелязва, че приложимото право и практика са анализирани подробно в предходни негови решения – Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, §§ 59-61, CEDH 2013 (extraits) и Maslarova c. Bulgarie (no 26966/10, § 16, 29 janvier 2019), поради което не намира за необходимо да ги възпроизвежда отново. Всъщност затова настоящото дело, като повтарящо се, е разгледано в състав от трима съдии (Комитет).

Пред Европейския съд са повдигнати няколко самостоятелни оплаквания, първото от които е по чл. 3 за това, че нахлуването на полицията в дома на жалбоподателите представлява нечовешко и унизително третиране по смисъла на чл. 3.

Европейският съд приема, че поведението на полицията по време на извършената операция не е било от такова естество, че да достигне минималния праг на суровост, който е допустим, за да намери приложение чл. 3. В този смисъл настоящият случай се различава от други подобни български дела, в които е установено нарушение на чл. 3, като  Gutsanovi c. Bulgarie, §§32 и 133(където входната врата на семейството е била разбита); Slavov et autresc. Bulgаrie,  §§ 21 и 83; Stoyanov et autres c. Bulgarie, no 55388/10,§ 68(където г-н Стоянов е бил заставен да остане продължително време в унизителна поза); Govedarski c. Bulgarie, no 34957/12, § 62(чиито деца са били малки и затова силно изплашени от нахлуването на полицията). Макар и обстоятелствата по настоящия случай да са предизвикали негативен психологически ефект у жалбоподателите, вземайки предвид съвкупността от всички елементи на конкретното дело, Съдът намира, че проведената полицейска операция по своето естество, интензивност, продължителност, а така също и с оглед възрастта на третия и четвъртия жалбоподатели, не са били с онази степен на тежест, че да попаднат в приложното поле на чл. 3. Оплакването в тази си част е прието за недопустимо на осн.35, §§ 3 и 4 от Конвенцията.

Жалбоподателите повдигат оплакване и по чл. 8 за неоправдана  намеса в провото им на неприкосновеност на дома, личния и семейния им живот и тяхната кореспонданция по повод извършените претърсвания в жилището, офисите, производствените помещения и автомобилите им.

Съдът приема, че такава намеса е имало, поради което подлага на анализ доколко тази намеса съответства на чл. 8§2 – т.е. дали е била осъществена съгласно условията, предвидени в закона и ако да, дали е преследвала легитимна цел и била ли е необходима в едно демократично общество. Той отбелязва, че претърсванията в домовете и служеблните помещения са били извършени след получени съответни разрешения, съобразно действащото законодателство и са преследвали законна цел. Обратно на това, Претърсванията на автомобилите са били извършени без предварително или последващо одобрение от стпрана на съда. Оттук следва, че те не са били предвидени в закона по смисъла на чл. 8 и поради това представляват неоправдана намеса  в правото на жалбоподателите на зачитане на личния живот.

Тези елементи са достатъчни, за да може Съдът да заключи, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията по настоящото дело по отношение на претърсванията на превозните средства на жалбоподателите.

По  отношение на повдигнатото оплакване по чл. 13 относно липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с нарушеното право на неприкосновеност на личния и семейния живот Европейският съд констатира, че настоящото дело е относително подобно на други предходни дела, по които той вече е установил нарушения на чл. 13 във вр. с чл. 8 (Gutsanovi c. Bulgarie,§234; Slavov et autresc. Bulgаrie,  §§ 161 и 163; Stoyanov et autres c. Bulgarie, § 152-153; Govedarski c. Bulgarie,§94)  В тези случаи Съдът вече е констатирал, че нито  искът, който може да бъде предявен съгласно Закона за отговорността на държавата, нито този по чл. 45 от ЗЗД  представляват ефективно вътрешноправно средство за защита, което може да отстрани твърдяните нарушения на член 8.

Гореизложените съображения са достатъчни, за да позволят на Съда да заключи, че жалбоподателите не са разполагали с ефективни вътрешноправни средства за защита, за да отстранят твърдените нарушения на член 8 от Конвенцията. Поради това е установено нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 8.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks