Posevini v. Bulgaria (no 63638/14), 19 january 2017
/липса на нарушение по чл. 8, установено нарушение по чл. 13 във вр. с чл.8/
Жалбоподателите са съпрузи – руски гражданин и гражданка с двойно – украинско и българско гражданство, както и двете им дъщери – украински граждани, които живеят в Пловдив. Те повдигат оплаквания за незаконността на извършеното претърсване и изземване на вещи от тяхното фотографско студио и от дома им, както и че при задържането на първия жалбоподател полицията е употребила непропорционална сила и то е било унизително за него, а по повод всички незаконосъобразни действия на властите жалбоподателите не са разполагали с ефективно вътрешно средство за защита.
През януари 2014 г. френските власти уведомяват българската гранична полиция, че турски гражданин с разрешение за постоянно пребиваване в България, е заподозрян, че пласира фалшиви български документи за самоличност на нелегално пребиваващи във Франция турски граждани. Проследяването на елекронната му поща установило, че той си разменя кореспонденция с лице, което ползва е-мейл услуга, базирана в България. Проверката на българската гранична полиция установява, че съответният електронен адрес принадлежи на първия жалбоподател и неговата фирма. На 4 март с.г. подслушване на френската полиция установява проведен телефонен разговор на турския гражданин с фотографското студио с жена, говореща на български със силен руски акцент, в който става въпрос за получаването на две снимки. На 10-11 март този гражданин е задържан с автомобила си, пътуващ от България, при влизането му на френска територия. У него са открити фалшиви български лични карти, паспорти и шофьорски книжки. На 13 март прокуратурата отправя искане за издаването на разрешения за претърсване и изземване на определени вещи по повод подозрения, че първият жалбоподател подпомага турския гражданин в изготвянето на фалшиви лични документи. Същия ден с три самостоятелни определения съдът разрешава извършването на тези процесуални следствени действия в жилището, фотостудиото и лекия автомобил на първия жалбоподател, като посочва, че претърсването и изземването е наложително с оглед откриването на следи и доказателства във връзка с наказателното производство по повод изготвянето на фалшиви документи за самоличност. На 14 март, когато първият жалбоподател е напускал дома си, той е задържан от двама цивилни и един униформен полицай. Според жалбоподателите тези лица са се държали грубо, поставили са му белезници зад гърба и са изплашили много децата, след което са обърнали къщата с главата надолу и не са представили никакъв документ за претърсването. Съгласно протокола за претърсване и изземване от жилището са иззети SIM карти, документи за самоличност и други документи, както и електронни документи. Същите действия са предприети и във фотостудиото, откъдето са иззети три компютъра, две видеокамери, два фотоапарата, няколко флаш памети и пари в брой. Според жалбоподателя на него отново не му е предоставена възможност да се запознае с протокола за претърсване и изземване. От автомобила няма иззети предмети. След това жалбоподателят е откаран в полицията, където е извършен разпит и около 18 часа е освободен. Три месеца по-късно всички иззети вещи са върнати на семейството. През юли 2014 г. полицията изпраща делото на прокуратурата с мнение за прекратяване, но то е върнато с указания за доразследване и все още е висящо.
Срещу нито един от жалбоподателите не е повдигнато обвинение.
Съдът обявява за недопустимо оплакването по чл. 3 по повод поведението на полицията при извършването на претърсване и изземване, тъй като намира, че не са били изчерпани вътрешните средства за защита – иск по чл. 1 от ЗОДОВ, в какъвто смисъл е налице съдебна практика от 2014 г.
По повод оплакването по чл. 8 във връзка с извършеното претърсване в жилището и фотографското студио на първия жалбоподател и копирането на електронни файлове от неговите компютри съдът констатира, че тези действия са имали своето основание в действащото законодателство. Следователно, намесата е била „съгласно условията, предвидени в закона“. Що се отнася до преценката за нейната пропорционалност Съдът разграничава настоящия случай от този на Gutsanovi v. Bulgaria (no. 34529/10, § 221, ECHR 2013, Slavov and Others v. Bulgaria, no. 58500/10, § 145, 10 November 2015; Govedarski v. Bulgaria, no. 34957/12, § 82, 16 February 2016 и Prezhdarovi v. Bulgaria, no. 8429/05, § 45-46, 30 September 2014. В посочените дела разрешенията за претърсване не са били дадени преди самите действия, а непосредствено след извършвнето им са били одобрени от съдия. При това в настоящия случай тези действия са били продиктувани от наличието на основателно подозрение в извършването на сериозно престъпление. Противно на доводите на жалбоподателите използването на информация, получена чрез СРС (електронно подслушване) само по себе си не поставя под съмнение наличието на основателно подозрение в извършването на престъпление. Наред с това Съдът взема под внимание, че след решението по делото Association for European Integration and Human Rights and Ekimdzhiev v. Bulgaria (no. 62540/00, 28 June 2007 българското законодателство е било променено, за да отговори на изискванията на чл. 8. По повод липсата на по-голяма конкретика в самите постановления за претърсване и изземване съдът констатира, че доста общо е било формулирано какви предмети подлежат на изземване, макар че все пак техният кръг е бил принципно очертан във връзка с характера на престъплението, в което е бил заподозрян първият жалбоподател, като е предоставена възможност на самите служители да изземват само предмети, които биха могли да се разглеждат като потенциално свързани с предполагаемото престъпление. Поради това Съдът не установява нарушение на чл. 8 във връзка с извършеното претърсване и изземване на вещи от жилището и студиото на жалбоподателите. В тази си част решението е взето с два гласа против, като в своите особени мнения съдиите изтъкват твърде общата формулировка на постановленията за претърсване и изземване, които не са съобразени и с професионалната дейност на жалбоподателя. Обстоятелството, че съмненията за извършеното престъпление не са свързани с незаконни доходи, че в разрешението на съда няма нищо изрично в тази насока, а са иззети парични средства, дава допълнителни аргументи на съдиите да считат, че според тях е било допуснато нарушение на чл. 8.
Що се отнася до оплакването, че полицията е копирала голям обем информация от компютрите на първия жалбоподател, Съдът отбелязва, че той самият е предоставил доброволно паролата си, за да опровергае подозренията срещу себе си в извършване на престъпление. Обстоятелството, че е бил с белезници и е бил отведен в полицията съвсем не водят до извода, че му е бил оказан натиск, за да предостави паролата си. Ето защо това оплакване е намерено за необосновано.
Макар че не е установено нарушение на чл. 8 във връзка с извършеното претърсване и изземване на предмети от жилището и дома на жалбоподателите, съдът намира, че няма пречка да анализира оплакването за липсата на ефективно вътрешно средство за защита по повод тези действия, когато оплакванията са във връзка с начина, по който са осъществени. Възможността да се иска налагането на дисциплинарна отговорност на полицаите, участвали в претърсването, заради неприемливите способи, по които те са го извършили, не представлява ефективно средство за защита според Съда. Ефективно би било такова средство, което би им предоставило възможността да оспорят законосъобразността на претърсването и изземването и да получат съответната компенсация, ако то е било незаконосъобразно. Доколкото все още такова не съществува в българското законодателство, Съдът установява нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 8.
