Това е изводът, който властите следва да си направят от постановеното на 21 февруари 2019 г. решение на Европейския съд за правата на човека след поредното осъдително решение по повод нарушената презумпция за невиновност по делото Lolov et autres c. Bulgarie (requête n o 6123/11).
Дали обаче официалните институции и държавните служители в тях ще вземат под внимание заключенията на този наднационален и високоуважавен и авторитетен орган и ще се постараят да избегнат подобни непремерени официални изявления, е въпрос, чийто отговор е непредсказуем.
Фактите
Жалбоподатели са двама съпрузи – г-н и г-жа Лолови, техният син и още едно лице, което няма роднинска връзка с тях. На 29.04.2009 г. е образувано досъдебно производство срещу редице лица, измежду които и двамата съпрузи за данъчни престъпления от организирана престъпна група. На 23.06.2010 г. по искане на прокуратурата съдът разрешава извършването на претърсване ва жилището на първите двама жалбоподатели в Созопол с цел да се изземат предмети, документи и електронна информация, свързана с дейността на две дружества, едно от които е собственост на съпрузите.На 25.06.2010 прокуратурата им повдига обвинения за участия в организирана престъпна група, която е извършвала финансови престъпления и е изнудвала физдически лица и фирми. На следстващия ден полицейски екип извършва претърсване на жилището в Созопол в присъствието на сина на жалбоподателите(третият жалбоподател), откъдето са иззети множество документи, два компютъра, оръжие и патрони. В протокола за претърсване той отбелязва, че част от иззетите вещи са негови, но не конкретизира кои точно. На 27.06.2010 г. г-н Станчев – последният жалбоподател, също получава постановление, с което му е повдигнато аналогично обвинение като на първите двама. На 29.06.2010 г. РДВР – Бургас публикува официално прес-съобщение. В него е посочено, че в резултат на провеждащото се разследване в продължение на много месеци от страна на дирекцията за борба с организираната престъпност под контрола на окръжната прокуратура в Бургас един от участниците в организиранаат престъпна група е задържан, а другите двама са задочно обвинени поради това, че се намират в чужбина. В прессъобщението са посочени имената на всеки един от тях, както и че събраните многобройни доказателства сочат, че групата е извършила финансови престъпления и изнудване във вреда на фирми и физически лица и е ощетила Министерството на финансите, а някои членовете й са реализирали незаконни печалби чрез недвижими имоти, собственост на общината и държавата. Призовани са граждани и фирми, които са били ощетени, да подадат сигнали до РДВР-Бургас.
Тази информация е разпространена през юни и юли 2010 г. както в пресата, така и в много интернет сайтове, като операцията е подробно отразена въз основа на това прессъобщение.
На 26 06.2010 г. четвъртият жалбоподател – г-н Станчев, е задържан от полицията за 24 часа, а впоследствие – с постановлението, с което му е повдигнато обвинения – за още 72 часа. Той е изправен пред съд на 29.06.2010 г., когато е хоспитализиран поради влошеното му здравословно състояние. Вземайки предвид всички данни относно тежестта на повдигнатите обвинения, наличните доказателства, но и здравословното му състояние, съдът му определя като мярка за неотклонение домашен арест.Тази мярка е променена първо в парична гаранция през 2011 г., а впоследствие – в подписка, кслед което е отменена поради изтичането на законно установените срокове.
След като всички прокурори от Бургаската окръжна прокуратура депозират своите отводи, делото е изпратено на Ямболската окръжна прокуратура.На 19.08.2016 г. производството е прекратено поради липса на престъпление. Това постановление не е обжалвано, нито е депозиран протест пред по-горната прокуратура.
Оплакванията
Първите двама и четвъртият жалбоподатели повдигат оплакване по чл. 6§2 поради това, че преди делото им да влезе в съд чрез прессъобщението на РДВР-Бургас е била нарушена презумпцията за невиновност по отношение на тях, както и че във връзка с това в националното законодателство липсва ефективно вътрешноправно средство за защита.
Четвъртият жалбоподател се оплаква наред с това, че по отношение на него е било допуснато нарушение едновременно на чл. 5§1 и на чл. 5§3, защото не е бил своевременно изправен пред съд и на чл. 5§5, тъй като националното законодателство не предвижда компенсация за това нарушение.
Третият жалбоподател (синът на първите двама) повдига оплакване по чл. 8 и чл. 1 от Протокол 1 по повод изземването на неговия компютър по време на извършеното претърсване в жилището на родителите му.
Преценката на Съда
По допустимостта на оплакванията
Съдът намира, че оплакването на четвъртия жалбоподател не следва да бъде разглеждано по чл. 5§1 и ще го разгледа в светлината на чл. 5§3. Той констатира, че всъщност жалбоподателят се оплаква, че не е бил изправен пред съд на 29.06.2010 г. в 12.30 часа, а в 15.00 часа, което обаче е станало по молба на неговите адвокати, тъй като той е бил хоспитализиран и съдът е дал съгласието си гледането на мярката да бъде отложено с два часа. ЕСПЧ припомня, че при преценката на бързината, с която националният съд следва да се произнесе, е необходимо да се изхожда от спецификата на всеки отделен случай. В светлината на тези обстоятелства Съдът счита, че явяването на жалбоподателя пред Бургаския окръжен съд три дни и два часа след ареста му не разкрива никакво нарушение на чл. 5 § 3 от Конвенцията и намира, че това оплакване е явно необосновано, а оттук и другото – по чл. 5§5 – също.
Съдът достига до извода и че оплакванията на третия жалбоподател са необосновани, тъй като в хода на самото изземване на различните вещи той не е направил възражение, че на лаптопа се съдържа негова лична информация, а освен това, след извършената експертиза и констатация , че на този лаптоп не се съдържа информация, относима към повдигнатото обвинение по отношение на първите двама жалбоподатели, лаптопът му е върнат.
Колкото до оплакването по чл. 6§2 възраженията на правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита са отхвърлени от Съда, както и оспорената автентичност на прессъобщението на РДВР-Бургас.
По съществото на оплакването по чл. 6§2
Съдът напомня, че презумпцията за невиновност като един от елементите на правото на справедлив наказателен процес не представлява само една процедурна гаранция в наказателната материя. Нейният обхват е много по-широк. Тя изисква никой представител на държавата да не декларира, че едно лице е виновно за извършването на престъпление преди това да е установено от съд. (Allenet de Ribemont c. France, 10 février 1995, §§ 35-36, série A no 308, Viorel Burzo c. Roumanie, nos 75109/01 et 12639/02, § 156, 30 juin 2009, et Lizaso Azconobieta c. Espagne, no 28834/08, § 37, 28 juin 2011)(§62).
Позовавайки се на собствената си практика,Съдът подчертава, че трябва да се прави разграничение между изявления, които внушават усещането, че съответното лице е виновно, и тези, които само описват състояние на подозрение. Първите нарушават презумпцията за невиновност, докато последните се считат за съответстващи на духа на член 6 от Конвенцията (Marziano v. Italy, № 45313/99, § 31, 28 ноември 2002 г.). Във връзка с това Съдът подчертава значението на избора на изрази от държавните служители в изявленията, които правят, преди дадено лице да бъде съдено и осъдено за престъпление. Той счита, че важното за прилагането на горепосочената разпоредба е действителното значение на въпросните изявления, а не тяхната буквална форма (Lavents v. Latvia, № 58442/00, § 126, 28 ноември 2002 г.
Съдът признава, че с оглед на правото на обществото да бъде информирано, съгласно чл. 10 от Конвенцията, чл. 6,§2 не може да попречи на властите да информират обществеността за текущите наказателни разследвания. Той припомня обаче, че от тях се изисква правят това по начин, че да спазвят презумпцията за невиновност (Allenet de Ribemont, § 38 и Lizaso Azconobieta, § 39).
Съдът отбелязва, че същите принципи следва да приложи и към настоящия случай. В тази връзка той отбелязва, че става въпрос за официално съобщение, направено от публична институция, която отговаря за защитата на обществения ред и провеждането на наказателни разследвания. Съдържанието му надхвърля простото информиране на обществото за провеждането на наказателно разследване. В него в прав текст се твърди, че тримата жалбоподатели, чиито имена са съобщени като участници в организирана престъпна група, са извършители на тежки престъпления, чрез които са нанесени вреди не само на граждани, но и на юридически лица и на държавата. Тези твърдения са направени на много ранен етап, малко след повдигане обвинението на първите двама жалбоподатели и задържането на третия (преди той да бъде изправен и пред съд във връзка с определената му мярка за неотклонение), преди наказателните съдилища да са имали възможността да се проризнесат по основателността на повдигнатите обвинения.Съдът отбелязва, че текстът на прессъобщението е бил буквално възпроизведен в публикуваните статии от различни медии. Наред с това той отбелязва и факта, че в крайна сметка наказателното преследване срещу тримата е било прекратено.
Основавайки се на тези свои аргументи, Съдът установява нарушение на чл. 6§2 от Конвенцията.
Съдът установява наред с това и нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 6§2, тъй като по време на провеждане на наказателното преследване срещу жалбоподателите по ЗОДОВ не е имало възможност да се предяви иск в хипотеза като тяхната, а колкото до прилагането на чл. 49 от ЗЗД, Правителството не е представило релевантна съдебна практика.
