Обосновка на включването на допълнение към Правилата
На 31 януари 2018 г. по поръчение на Бюрото на Европейския съд по правата на човека (което включва председателя, зам.-председателя на Съда и председателите на отделните камари) е изготвен доклад от Постоянния комитет за допълнение на Правилата на Съда относно работата с класифицирана информация. Целта му е да запълни една празнота в тях и да създаде подходяща регламентация, която би гарантирала на страните, и най-вече на правителствата, една адекватна защита по отношение на конфиденциалните документи (чувствителни, секретни, класифицирани), представяни от тях по искане на Съда. В този доклад е изготвен анализ на досегашната практика на Европейския съд по дела, в които той е засягал въпроси, свързани с националната сигурност, или такива, в които се обсъждат чувствителни теми относно различните нива на секретност на документите, съдържащи се в разнообразни източници. Наред с това в него е направен сравнителен анализ относно работата с подобна информация на други международни институции и юрисдикции като Съда на Европейския съюз в Люксембург и ad hoc трибуналите на ООН и по-специално – този за Бивша Югославия. Целта е да се намери този баланс, при който да се гарантира защитата на чувствителната конфиденциална информация, но и да не се накърняват принципите на състезателност и равенство на средствата – две неотменими изисквания, гарантиращи справедливостта на процеса. Въз основа на цялостен анализ е изготвен проект за допълнение на Правилата на Съда с нов текст -чл. 44 F, допълнен със специални правила за сигурност по отношение на съхранението и боравенете с такива документи вътре в самия Европейски съд.
Макар че Конвенцията не съдържа специфични разпоредби за начините за боравене с конфиденциални документи от самия Съд, в чл. 38 от нея се съдържа задължение Високодоговарящите страни да създават всички необходими условия за предприемането на едно ефективно разследване, когато Съдът разглежда делото съвместно с представителите на страните. Този текст е детайлизиран в чл. 44А и 44С, чл. 33§2 и 3, чл. 63, § 2 и 3 от Правилата на Съда.
Досегашната практика на Съда при досег с „чувствителна информация“
И в досегашната си практика Съдът нееднократно е подчертавал, че, когато правителството отказва да представи документи с оправданието, че те съдържат конфиденциална или секретна информация, позовавайки се на националното законодателство, това не е убедителен аргумент, и е заключавал, че засегнатата държава не е изпълнила изискванията на чл. 38 от Конвенцията.( Janowiec et autres c. Russie ([GC], nos 55508/07 et 29520/09, §§ 202-216, CEDH 2013)
В доклада се припомнят принципите, установени от самия Съд в неговата практика, по повод боравенето с класифицирана информация. Европейският съд на практика невинаги изисква представянето на конфиденциални документи. Съгласно принципа на субсидиарността той анализира преди всичко дали процедурата пред националните инстанции е гарантирала правата по Конвенцията. В този аспект за него е било важно да установи дали една независима и безпристрастна юрисдикция се е произнесла по въпроса, за да осигури равнопоставеността в процеса, гарантирана от чл. 6§1 (Jasper c. Royaume-Uni [GC], no 27052/95, § 56, 16 février 2000).Така Голямото отделение не установява нарушение в делото Regner c. République tchèque (no 35289/11, §§ 146-162, 19 septembre 2017), тъй като всички доказателства, обосноваващи отнемането на достъпа до класифицирана информация на жалбоподателя, са били изследвани от независими и безпристрастни юрисдикции.
Същите принципи Съдът е прилагал и по дела с оплаквания по чл. 5§4 ( A. et autres c. Royaume–Uni ([GC], no 3455/05, §§ 202‑211, CEDH 2009). Съществуват и множество релевантни решения по дела, свързани с член 8 от Конвенцията (виж по-специално Liou c. Russie (n° 2), n° 29157/09, §§ 85-90, 26 juillet 2011, както и цитираното по-горе Janowiec et autres). Действително, както посочва Европейският съд, той не разполага с реални средства да оспори по конкретно дело становището на Правителството, че в досието се съдържат материали, засягащи националната сигурност. Но дори и тези възражения да са основателни, принципите на законност и на правова държава изискват всяка една мярка, която засяга фундаментални права и свободи на едно лице, да бъде подложена на контрол от един независим орган и да се осигури състезателност. „Ако е било невъзможно да се оспори ефективно една забрана относно националната сигурност, на която се позовава изпълнителната власт, властите в една държава могат произволно да нарушат защитени от Конвенцията права“( Liou, §§ 85-87, t Al–Nashif c. Bulgarie, no 50963/99, §§ 123-124, 20 juin 2002).
В други дела Съдът подлага на проверка дали правото на защита е било достатъчно спазено, въпреки липсата на състезателна процедура (когато общественият интерес налага въвеждането на подобни ограничения – напр. l’arrêt Lucà c. Italie (no 33354/96, § 40, CEDH 2001‑II), в което е установено нарушение на чл. 6§1, тъй като осъдителната присъда е почивала единствено на показанията на анонимен свидетел, който в нито един момент от процеса не е можел да бъде разпитан от жалбоподателя.
В своята непосредствена работа по решаването на редица случаи Съдът е осигурявал по своя преценка достатъчно гаранции за разпит на свидетелите, като не е посочвал тяхната самоличност или е провеждал заседанията си при закрити врата (Irlande c. Royaume‑Uni, 18 janvier 1978, série A n° 25, et междудържавните жалби Chypre c. Turquie, nos 8007/11 и 25781/95, решения на комисията от 4 octobre 1983 et 4 juin 1999).
Що се отнася до конфиденциални или секретни документи, Съдът се е старал да прояви голяма гъвкавост както относно процедурата, така и относно вида, в който те да му бъдат предоставени. Дори и в самите свои решения Съдът се е съобразявал с характера на такива документи и е намирал способи да не наруши този техен характер – или като не цитира част от документ, в който е посочен точният адрес на център за задържане, или пропускайки да отбележи вида на документа, до който е имал достъп.( Chamaïev et autres c. Géorgie et Russie, n° 36378/02, §§ 15-17, 21 et 269, CEDH 2005‑III; Chypre c. Turquie, no 25781/95, §§ 138 et 386).
Целта на предлаганото допълнение в Правилата е да се създаде специален режим за работа с високо чувствителни документи, които според една от страните следва да се третират като класифицирани. Допълнението е насочено най-вече към Правителствата-ответници по жалби, за да се създаде основа за доверие и да се разсеят опасенията, които могат да попречат на дадена страна да представи такива документи на Съда.
Съдържание на новия чл. 44F, озаглавен „Обработка на класифицирани документи“
Нормата се състои от 7 параграфа. В първия се пояснява, какъв смисъл се влага в понятието документ – всеки писмен или друг материал, съдържащ информация, независимо дали е във физическа или електронна форма. В §2 е уредено, че ако една страна поиска дадени документи да бъдат разгледани като класифицирани, тя трябва да изложи аргументи за това. Съдът може да приеме това искане изцяло или частично, но преди това уведомява отсрещната страна, която може да направи коментар. Съдът също разполага с правото да направи искане за предоставяне на документи с такъв характер.
В § 3 е уредено, че страната следва да предостави тези документи по отделно , а Съдът се задължава да ги съхранява и използва при специални условия и ред, посочен в §7 (съгласно който редът за съхранението им ще бъде предмет на специално „Приложение В“ към Правилата на Съда)
В § 4 са уредени различни хипотези относно по-нататъшното използване на документа/документите. Преценката относно тяхното естество и релевантността им към разглежданата жалба се осъществява в процедура, която няма състезателен характер и се провежда при закрити врата. Съдът:
а) може да върне документите, ако намери, че те са неотносими към правни спор;
б) ако приеме, че трябва да ги разглежда като класифицирани, той може да поиска от страната да ги представи в един съкратен или резюмиран вид, за да се предоставят на другата страна;
в) ако счете, че не е уместно да ги разглежда като класифицирани документи, може да поиска от страната да ги предаде на другата страна. В случай на отказ съдът може да поиска от страната да представи съкратена или резюмирана версия за предаване на другата страна.
Своеобразна „санкция“ е предвидена в §5, която наподобява текста на чл. 128,ал. 2 ГПК. В текста на чл. 44F,§5 е уредено, че ако дадена страна откаже да представи документи, за които смята, че трябва да бъде третирана като класифицирани, отказва да представи изчистена или обобщена версия или представи съкратена или обобщена версия, която не е задоволителна, Съдът може да направи заключенията, които счита за подходящи.
В §6 е регламентирано, че в случаите, в които Съдът приеме, че класифицираните документи са от съществено значение за разглеждането на делото, той може да дерогира принципа на състезателност и, само в степента, която е абсолютно необходима за доброто правораздаване, да вземе под внимание подобни документи. В такъв случай той трябва да има предвид факта, че другата страна не е могла да коментира тези документи. При вземане на своето решение Съдът надлежно ще отчете класифицирания характер на всеки документ, който се разглежда по този начин.
Предлаганото допълнение на Правилата на Съда е от изключителна важност, защото чрез него ще бъде преодоляна досегашната съпротива най-вече на изпълнителната власт да предоставя документи, които са от съществено значение за изхода на спора, позовавайки се преди всичко на националната сигурност или защитата на обществения ред(като самото им тълкуване е оставено на свободата на преценка на администрацията и затова се стига до злоупотреба с тях) и на съдържащата се в тях класифицирана информация. Те биха дали куража и на българския съд да отстоява правото си да изисква предоставянето им и същевременно да не злоупотрябява с термина „класифициран“ в случаи, когато в преписката въобще не се съдържат подобни данни.
Подготвената промяна в Правилата на Съда предстои да бъде консултирана с държавите-страни по Конвенцията и с гражданското общество. Тя ще съдържа две групи правила – освен анализирания по-горе проект на чл. 44F , но така също и правила за сигурност на боравене със съответните документи. Те имат по-скоро организационен и технически, а не толкова юридически характер, поради което не са предмет на настоящата информация. Тези две предложения ще бъдат адресирани до пленарния състав на Съда и след провеждането на консултации ревизираната версия ще бъде предложена за приемане.
Много ми се иска Върховният административен съд не просто да вземе под внимание подготвяната промяна в Правилата на Европейския съд, но да се запознае и да започне да прилага на практика основополагащите принципи, изведени от решенията на Съда, за да се гарантират правата на отделните граждани, които често произволно се нарушават от страна на изпълнителната власт, а тя се чувства комфортно и удобно, когато е убедена, че никой не би посмял да отмени нейните решения – колкото и незаконни да са те.
Не съм сигурна, че това може да се случи в България, но пък, ако просто мълчим, успокоявайки се, че тези проблеми не ни засягат, ние самите ще допринесем да се злоупотребява безнаказано с правата ни.
