Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия и в светлината на намесата в правата по чл. 8 от Конвенцията са разглеждани в множество дела срещу България – Илия Стефанов срещу България (жалба № 65755/01, решение от 22 май 2008 г.); Гуцанови срещу България (№ 34529/10, решение от 15 януари 2014 г.); Преждарови срещу България (жалба № 8429/05, решение от 30 септември 2014 г.); Славов и други срещу България (жалба № 58500/10, решение от 10 ноември 2015 г.); Говедарски срещу България (жалба № 34957/12, решение от 16 февруари 2016 г.); Посевини срещу България (жалба № 34957/12, 16 февруари 2016); Димова-Иванова и Иванов срещу България (жалба № 58497/10, решение от 31 май 2018 г.); Стоянов и други срещу България (жалба № 55388/10, решение от 31 март 2016 г.).
Поредното решение, в което бе установено нарушение на чл. 8 поради неоправданата намеса в правото на неприкосновеност на жилището и офиса на жалбоподателката бе постановено на 12 декември 2019 г. по делото Ilieva v. Bulgaria (Application no. 22536/11).
Фактите
На 19 октомври 2010 г. около 10.00 ч. полицейски служители пристигат в апартамента,в който жалбоподателката живее с партньора си във Велико Търново и я уведомяват, че трябва да го претърсят. Те не представят разрешение за извършването му от съдия. Жалбоподателката не може да разбере какво точно търсят и на какво основание се извършва разследване. След претърсването на апартамента, което продължава до 18.00 часа, полицейските служители извършват същите действия и в офиса на фирмата, управлявана от жалбоподателката и партньора й. От двете места са иззети множество предмети.
Впоследствие жалбоподателката е информирана, че Окръжният съд в гр. Добрич е одобрил съставените два протокола за претърсване и изземване, като съдията е записал в горния им десен ъгъл на първата стпраница, че ги одобрява и е поставен печат върху подписа му. По-късно става ясно, че жалбоподателката и партньора й са разследвани от органите на прокуратурата за укриване на данъци. Според твърденията на Правителството наказателното производство срещу тях все още е висящо.
Преценката на Съда
Съдът отхвърля възраженията на Правителството, че претърсването е извършено при условията на чл. 8§2 от Конвенцията, както и че жалбоподателката не е изчерпала вътрешноправните средства за защита. Той се позовава на констатациите си в редица решения с подобни оплаквания (Gutsanovi, (no. 34529/10,, §§ 210-11 and 234; Govedarski v. Bulgaria, no. 34957/12, § 72-73 and 94, 16 February 2016; Posevini v. Bulgaria, no. 63638/14, §§ 85-86, 19 January 2017), в които вече е установил, че в националното законодателство липсва компенсаторно средство, когато е налице незаконно претърсване и изземване.
Съдът пристъпва към проверка дали намесата в правата на жалбоподателката е била в съответствие с изискванията на член 8§2. На първо място той анализира дали тя е „в съответствие със закона“. Съдът се позовава на своите предишни подобни решения по дела срещу България, в които операциите по претърсване и изземване са били извършени без предварителна съдебно решение. Тъй като член 8 от Конвенцията изисква достатъчни гаранции срещу произвол, Съдът посочва, че липсата на предварителна заповед може да бъде компенсирана от наличието на ефективен ретроспективен съдебен контрол. Такъв преглед е още по-необходим, като се има предвид, че властите не са успели да докажат, че действията наистина са били належащи, обосновавайки незабавното претърсване и изземване без съдебна заповед (Gutsanovi, §§ 218-25, Govedarski, §§ 81-87 и Prezhdarovi v. Bulgaria, no. 8429/05, §§ 44-47, 30 September 2014) Съдът констатира, че не е бил извършен ефективен ретроспективен съдебен контрол, тъй като съдията, на когото са докладвани протоколите за претърсване и изземване, просто ги е подписал без да посочва конкретни мотиви за тяхното одобряване. Тези обстоятелства водят до извода, че операциите по претърсване и изземване не са били „в съответствие със закона“ и по този начин са нарушили изискванията на член 8 от Конвенцията. Доколкото Съдът установява нарушение на чл. 8§1, той намира, че оплакването по чл. 13 във вр. с чл. 8 е не само допустимо, но и основателно.
