Prezhdarovi v. Bulgaria ((Application no. № 8429/05) 30 september 2014
Жалбата е по повод извършен обиск и изземване на компютри от частен компютърен клуб, собственост на двамата жалбоподатели, които са съпрузи, с мотива, че се използва нелегален софтуер. През 2002 г. те откриват малък компютърен клуб и инсталират срещу заплащане на пет компютъра различни компютърни игри. Лицензът за ползването на тези игри е заплащан на фирмата, която е имала права върху съответните софтуерни продукти. През 2004 г. жалбоподателят не заплаща поредната вноска. На 2 февруари 2005 г. след жалба, подадена от управителя на фирмата, разполагаща с лиценз за разпространение на компютърни игри, районният прокурор разпорежда на полицейските служители да извършат проверка дали са налице данни за извършено престъпление по чл. 172а, ал. 2 от НК и в случай, че установят нелегално използване на софтуер, да осигурят необходимите доказателства, включително чрез претърсване и изземване на компютрите.
На 21 февруари 2005 г. полицията с участието и на дознател извършва проверка на място, установява, че клубът работи и в него има хора. Тъй като първият жалбоподател не представя валидни документи относно законността на притежаваните компютърни игри, полицейските служители изземват от компютърния клуб всичките пет компютъра, за което съставят протокол, подписан от две поемни лица. На следващия ден дознателят уведомява районния прокурор за извършените неотложни действия и че е образувал досъдебно производство срещу първия жалбоподател за незаконно притежаване и разпространение на софтуерни продукти. Същия ден дознателят представя за одобрение в съда и протокола за претърсване и изземване, който е одобрен на осн. чл. 135 НПК /отм./. Съдията приема, че действията са били неотложни и необходими поради характера на самото престъпление. Жалбоподателят депозира неколкократно жалби пред прокуратурата и съда и прави искания да му бъдат върнати компютрите, тъй като в тях се съдържа лична информация и кореспонденция с клиенти и приятели. Жалбите му са оставяни без уважение.
С окончателна присъда от 2008 г. ВКС изменя присъдата на първоинстанционния съд и приема, че първият жалбоподател е придобил законно правото на собственост върху компютърните игри, но незаконно е възпроизвежда компютърни програми и филми и след това ги е отдавал под наем на игрите на своите клиенти. Доколкото поведението му не е довело до значителни щети, окончателно наложеното му наказание е 1,5 години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението и глоба от 4000 лева. Компютрите са били отнети в полза на държавата.
Европейският съд подлага на анализ действащото законодателство и отбелязва, че чл. 191 НПК /отм./ действително предвижда, че в неотложни случаи е допустимо извършването на претърсване и изземване и без предварително разрешение от съдия, но изразява съмнението си, че случаят е бил точно такъв, опирайки се на факта, че между датата на получената информация за евентуално извършено престъпление и датата на самата полицейска операция /три седмици/ е имало достатъчно време, за да се събере достатъчно информация, да се образува предварително производство и да се поиска разрешение от съда за извършването на тези следствени действия (§45). Съдът подлага на преценка и ефективността на последващия съдебен контрол, за да установи дали той предлага достатъчни гаранции за защита на правото на неприкосновеност на личния живот и кореспонденцията. За тази цел той подлага на анализ акта на съда, с който са одобрени действията по претърсване и изземване. Европейският съд отбелязва, че по същество в него е преразказана фактическата обстановка по проведената операция, но не се съдържат аргументи, обосноваващи неотложността на провеждането й.Националният съд, одобрил мярката не взема предвид обхвата на операцията и не прави разграничение между информацията, която е била необходима за разследването и информацията, която не е била от значение. Съдът приема, че запазването на компютрите за продължителността на наказателното производство преследва легитимна цел за осигуряване на веществени доказателства в текущо криминално разследване (Atanasov and Ovcharov v. Bulgaria, no. 61596/00, § 70, 17 January 2008). Той обаче отбелязва, твърде формалистичния подход на п редоставения съдебен контрол поради пренебрегване значението на иззетата информация за разследването и на оплакването на жалбоподателите по отношение на личния характер на някои от данните, съхранявани на компютрите. Ето защо според него жалбоподателите са били лишени от достатъчно гаранции срещу злоупотреба.(§49)
Съдът установява нарушение на чл. 8 поради това, че липсата на достатъчно ясни правила по отношение на обхвата на съдебния контрол в такава ситуация, в комбинация с липсата на какъвто и да било смислен преглед на законността и обосновка на извършваните действия, одобрявани пост фактум от съда, се оказват неефективни за целите на защитата на правата на жалбоподателите, както е гарантирано от член 8 от Конвенцията.