Putter c. Bulgarie (requêtе n° 38780/02) 2 decémbre 2010
Жалбоподателите са правоприемници по наследство на правото на собственост на лица, притежавали 9,375 % от акционерния капитал на дружеството, което е оперирало пивоварната „Каменица – Фрик и Шулцер” През 1947 г. държавата национализира пивоварната заедно с нейните имоти и акции, притежавани от акционерите на пивоварната по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия. През февруари 1992 г. влиза в сила Законът за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти . В съответствие с неговите разпоредби жалбоподателите успяват да си възстановят собствеността върху 9,375 % от 20 539 квадратни метра земя и няколко разположени в нея сгради, всички те формиращи част от пивоварната. След това жалбоподателите успешно осъждат пивоварната, най-малко на едно основание, за неплатен наем за имотите.
През май 1992 г. влиза в сила Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/. На неуточнена дата преди 30 септември 1994 г. жалбоподателите подават иск по член 18 от ЗППДОбП да бъдат обезщетени с акции за пивоварната. През 1996 г. този текст е изменен и предвижда метод за определяне размера на акционерното участие като обезщетение на собствениците на конфискуван имот. Министерството на промишлеността възлага оценка на активите на пивоварната, въз основа на която определя и броя на акциите, дължими като обезщетение на жалбоподателите, а именно – 998 акции, съответстващи на техния дял от недвижимото имущество, за което те междувременно се снабдяват и с нотариални актове. Жалбоподателите оспорват тази оценка в съда през 1997 г. Делото няколко пъти се разглежда от Пловдивския окръжен и Върховния административен съд, като спорът е дали извършената оценка от Агенцията за приватизация подлежи или не на съдебен контрол и по какъв метод следва да бъде извършена тя. В крайна сметка ВАС отхвърля жалбата на жалбоподателите в окончателно решение, постановено на 11 юли 2002 г. Той потвърждава заключението на съда от по-долната инстанция, че след изменението на член 18 от ЗППДОбП през 1996 г. нито приватизационната оценка, нито методът за изчисляване на бъдещия брой акции на жалбоподателите подлежи на обжалване или оспорване пред съдилищата.
Съдът констатира, че опирайки се изключително на оценката и метода за изчисляване на полагаемото се обезщетение на жалбоподателите, извършени от два административни органа – Агенцията за приватизация и Министерството на промишлеността, вътрешните съдилища са отказали да оценят факт, който е бил ключов за решаването на делото на национално ниво – да подложат на самостоятелен анализ методиката, по която е определена стойността на активите на едно дружество, за да бъде правилно определен броят на акциите, дължими като обезщетение за национализирана пивоварна фабрика. (I.D. v. Bulgaria, no. 43578/98, §50, 28 April 2005)
Съдът отбелязва още, че не е дадено никакво обяснение за произтеклата ситуация. По-конкретно нито ВАС , нито правителството са се опитали да оправдаят отказа на достъп до съд с преследване на законна цел и с това, че е налице разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и желаната за постигане цел. От друга страна, това е навредило на същността на правата на жалбоподателите, тъй като се оказва, че те не биха могли да потърсят друг начин за удовлетворение.(Yanakiev v. Bulgaria, no. 40476/98, § 72, 10 August 2006)
Съдът установява нарушение на чл.6§1 и преценява, че най-подходящата форма за удовлетворение по дела, по които той намира, че жалбоподателят е бил лишен от достъп до съд в нарушение на член 6§ 1 от Конвенцията, по правило е своевременно възобновяване на производството и преразглеждане на случая при спазване на всички изисквания на един справедлив процес(както в делото Yanakiev v. Bulgaria, no. 40476/98, § 90)
