Radkov and Sabev v. Bulgaria (Applications nos 18938/07 and 36069/09),27 may 2014
Жалбоподателите изтърпяват присъда доживотен затвор без право на замяна. През 2006 г. те предявяват искове по Закона за отговорността на държавата по повод лошите условия в затвора в гр. Ловеч. Съдебното заседание се провежда в зала в самия затвор. Двамата жалбоподателя са доведени с белезници на ръцете, поставени отзад, както и оковани в глезените. Веднага след началото му първият жалбоподателят отправя искане до съда да му бъдат свалени белезниците, тъй като се чувствал некомфортно, но съдията отказва без да изложи мотиви. В хода на съдебното заседание са разпитани двама свидетели, които изтърпяват същото наказание и са били в един отряд като жалбоподателите. Техните белезници са свалени по време на разпита им.
Жалбоподателите повдигат оплакване за нехуманното и унизително отношение към тях по време на съдебното заседание, тъй като са участвали в него оковани с белезници без това да е било необходимо, защото съдебното заседание се е провеждало в затвора и в присъствието на охраната.
Европейският съд припомня, че самото поставяне на белезници не води до нарушаване на чл. 3, когато е свързано с правомерен арест или законно задържане и не води до използването на сила, стига да е необходимо и пропорционално с оглед обстоятелствата. Важно е да се установи дали съществуват основания да се приеме, че засегнатото лице ще окаже съпротива при задържането му или има риск то да се укрие, или да причини вреди, или да нарани някого, или да укрие доказателства.
В конкретния случай държането на жалбоподателите с белезници не е било за много дълъг период от време /съдебното заседание е продължило около час/ и не е причинило вреди на здравето им, нито е имало други присъстващи, пред които те да са показани оковани. Съдът обаче подлага на преценка необходимостта и оправдаността на тази мярка. Той не приема възраженията на правителството, че двамата жалбоподатели са били особено опасни и имало риск да направят опит за бягство или да предприемат други нежелани действия. Съдът отбелязва, че съдебното заседание се е провеждало в пространство, което е обезопасено и освен това на него са присъствали лица от затворническата охрана. Не е оспорено и твърдението на жалбоподателите, че преди разпита на двамата разпитани свидетели са им били свалени белезниците. Те са също са изтърпявали присъди доживотен затвор без право на замяна. Според Съда предприетите мерки значително са ограничили риска, който представляват двамата жалбоподатели. Наред с това те са били оковани в глезените през цялото време . Правителството не е доказало защо при тези обстоятелства двамата жалбоподатели е трябвало да останат с ръце в белезници зад гърба по време на цялото съдебно заседание, още повече че съдията не е дал никакво обяснение за своя отказ да разпореди свалането на белезниците.
Европейският съд отчита и факта, че съдебното заседание е било част от процедурата, в хода на която жалбоподателите са целяли да защитят своите права да не бъдат държани при нечовешки и унизителни условия. Дори и да не се приеме, че оставянето на белезниците на жалбоподателите е било предназначено да ги унижи, то Съдът не е убеден, че то е било оправдано с оглед възможния риск от бягство, прибягване към сила или нарушаване реда на съдебното заседание от тяхна страна. В заключение той достига до извода, че в случая е било налице унизително отношение по смисъла на чл. 3, позовавайки се и на своето решение Petyo Petkov c. Bulgarie (жалба no. 32130 / 03 , § 47 , 7 януари 2010 г.)
