Radkov c. Bulgarie (requêtе no 27795/03), 22 avril 2010
На 11 януари 2000 г. срещу жалбоподателя е образувано наказателно дело за убийство. То продължава до 27 ноември 2003 г., когато е обвинен и осъден на доживотен затвор съгласно окончателно решение на Върховния касационен съд. От 8 март 2000 до 5 ноември 2008 г. жалбоподателят е задържан в затвора в Ловеч, като първоначално престоява в него по предварително задържане, а след 27 ноември 2003 г. – като затворник, излежаващ доживотна присъда. На 5 ноември 2008 г. е прехвърлен в затвора в Бобов дол.
По време на досъдебното и съдебното производство между 2003 и 2004 г. поне пет писма от неговия адвокат, включително и едно от деловодството на Европейския съд, са му предадени разпечатани и съдържащи подпис на служител от затвора.
На 5 февруари и 16 април 2004 г. жалбоподателят се оплаква на администрацията на затвора от практиката да се отварят и четат негови писма. В отговор той е информиран, че наблюдаването на кореспонденцията на задържаните и на затворниците е предвидено в член 33 от Закона за изпълнение на наказанията, че то засяга всички задържани и излежаващи присъди и че преследва „свързани със сигурността” и „образователни” цели.
Съдът не смята за необходимо да определя дали намесата е била „в съответствие със закона“, тъй като намира, че е в нарушение на член 8 от Конвенцията в други аспекти ( Petrov v. Bulgaria (no. 15197/02, §§ 41, 22 May 2008 и Konstantin Popov v. Bulgaria, no. 15035/03, § 16, 25 June 2009.
Относно изискването намесата да е била „необходима в едно демократично общество“ за постигането на легитимна цел, Съдът отбелязва, че кореспонденцията с адвокати, независимо дали се отнася за действително съдебно производство, или е от общ характер, по принцип е привилегирована по силата на член 8. Не може са счита, че рутинната проверка на такава кореспонденция съответства на принципите за конфиденциалност и професионална привилегия, свързани с отношенията между адвокат и клиент (Campbell v. the United Kingdom, 25 March 1992, §§ 47-8, Series A no. 233, and Petrov, § 43)
В настоящия случай обаче администрацията на затвора в Ловеч систематично е отваряла и проверявала кореспонденцията на задържаните и затворниците, включително тази с техните адвокати , без да се опитва да обоснове намесата, като се позове на конкретни причини или подозрения. Нито се е опитала да обоснове отварянето и вероятното прочитане на писмата от адвокатите на жалбоподателя с конкретните обстоятелства по неговото дело. Съдът отбелязва по-нататък, че настоящото дело засяга и отварянето и вероятното прочитане на писмо, изпратено до жалбоподателя от Деловодството на Съда. Съдът счита, че дори ако затворническите власти са имали легитимна цел да отворят писмото (като напр. в Campbell, цитирано по-горе, § 60), те е трябвало да дадат подходящи гаранции за това, че то няма да бъде прочетено, като например отварянето му в присъствието на жалбоподателя. Такива гаранции обаче не са били предоставени. Освен това не изглежда затворническата администрация да е имала конкретни подозрения, които да оправдават отварянето на писмото от Съда, тъй като по думите на правителството кореспонденцията на жалбоподателя е била рутинно проверявана.
Ето защо Съдът установява нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията на жалбоподателя, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията.
