Rasheva v. Bulgaria(Application no. 66993/13), 13 October 2020
/решение на Комитет/
Жалбоподателката е притежавала земеделска земя, която през 50-те години на миналия век е била включена в ТКЗС. През 2007 г. тя предявява иск срещу ОСЗГ – Самоков, за да бъде призната за собственик на 8 275 кв.м. земя. С окончателно решение на Софийския окръжен съд от 3 февруари 2009 г. й е признато правото да й бъде възстановенина собствеността и въз основа на него ОСЗГ издава решение в същия смисъл. Тъй като от началото на приемането на ЗСПЗЗ(1990 г.) са изминали много години и междувременно голяма част от земеделските земи са възстановени на предишни собственици или са извършени различни прехвърлителни сделки, е възложено на трима от членовете на ОСЗГ да установят свободни за реституция парцели, които да бъдат предоставени на жалбоподателката. Първоначално са определени три такива имота, но впоследствие се установява, че два от тях са придобити от частни лица.Следва определяне на други три и предложението е отправено до кмета на общината, който от своя страна го препраща на Общинския съвет за вземане на решение. Установява се обаче , че два от парцелите не могат да бъдат предоставени на жалбоподателката, защото единият не е частна общинска собственост, а другият е придобит от трети лица. Само един с размери от 3 791 м. е подходящ за възстановяване. В този смисъл на 28 март 2013 г. е взето решение от Общинския съвет, което е публикувано на страницата на общината, но жалбоподателката не е информирана за него. Процедурата по предоставяне на имоти на жалбоподателката все още не е приключила до датата на постановяване решението на Съда. В целия този период синът на жалбоподателката, който е упълномощен от нея да я представлява пред съответните власти във връзка с реституционното производство, непрекъснато предоставя информация на властите за наличието на свободни имоти и проявява активност, интересувайки се за предприетите действия от съответните органи.
Правителството излага редица аргументи за недопустимост на жалбата поради неизчерпване на наличните вътрешни средства за защита, които са отхвърлени от Съда като неефективни или ненужни.
По съществото на спора той припомня, че вече е постановил немалък брой решения във връзка с прекомерната продължителност на реституционните производства на земеделска земя (Lyubomir Popov v. Bulgaria, no. 69855/01, 7 January 2010, and Vasilev and Doycheva v. Bulgaria, no. 14966/04, 31 May 2012, Sheytanova v. Bulgaria [Committee], no. 42218/13, § 18, 1 September 2020).Съдът намира, че и в настоящия случай проблемът е от същото естество.
Той отбелязва, че Правителството не е изложило никакви доводи и не е дало обяснение относно бездействието на властите след 28 март 2013 г. Решението на Общинския съвет от тази дата не приключва процедурата по възстановяване на имотите на жалбоподателката. Необходимо е било въз основа на него ОСЗГ да се издаде решение за възстановяване на парцела от 3791 кв.м., както и предприемането на действия за установяване на допълнителни налични парцели земя. Въпреки твърденията на Правителството, че жалбоподателката не била проявила усърдие в преследването на своите интереси то не е посочило какви действия от нейна страна са били необходими, за да продължи процедурата по реституция и станала ли е тя причина да бъде забавен този процес. Наред с това не е оспорено, че през годините синът на жалбоподателката многократно е търсил информация за хода на реституционното производство и е бил информиран, че няма съответно развитие.
Макар и да признава (както и в цитираните предишни свои решения) сложността на реституционния процес, който аргумент неизменно се изтъква от Правителството, Европейският съд намира, че по отношение на жалбоподателката тази процедура е била неоправдано забавена по вина на националните власти. Затова той установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на жалбоподателката.
