Raykova v. Bulgaria, (Application no. 5442/11), 13 October 2016
/решението е постановено от комитет от трима съдии/
Решение, подобно на делата Kirilova and Others v. Bulgaria
Съпругът на жалбоподателкатка купува къща с двор и гараж, които през юни 1985 г. са отчуждени на основание ЗТСУ за изграждане на училищна сграда. В заповедта за отчуждаване се предвижда собственикът да бъде обезщетен с 4-стаен апартамент и гараж в жилищна сграда, която общината се задължава да построи. Със заповед, издадена на осн. чл. 100 от ЗТСУ(която играе ролята на своеобразен титул за собственост), е конкретизирана жилищната сграда и апартамента, който общината се задължава да предостави на съпруга на жалбоподателката. Тъй като в нея не е споменат гаражът, заповедта е обжалвана пред административното отделение на СГС и с решение на съда от 1987 г. е разпоредено на общината да допълни заповедта, като добави към нея и задължението й да предостави гараж. През 2009 г. главният архитект уведомява жалбоподателката, която наследява съпруга си след неговата смърт, че това задължение не може да бъде изпълнено, тъй като изградените от общината жилищни сгради са без гаражи. В започналото административно производство Върховният административен съд отхвърля жалбата на жалбоподателката с решение от 23.06.2010 г., приемайки, че не е налице противоправно бездействие от страна на Столичната община, а неизпълнение на влязлото в сила решение от 1987 г. В отделно производство жалбоподателката предявява иск по чл. 1 от ЗОДОВ, но съдът обявяваисковата претенция за недопустима, тъй като с решението от юни 2010 г. е било установено, че не е налице незаконно бездействие.
Жалбоподателката повдига оплакване поради това, че властите в продължение на много години не са изпълнили своето задължение да я обезщетят за гаража.
Съдът отбелязва, че случаят е подобен на групата дела Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, §§ 72-79, 9 June 2005), а така също и Lazarov v. Bulgaria, no. 21352/02, 22 May 2008; Antonovi v. Bulgaria, no. 20827/02, 1 October 2009; Dichev v. Bulgaria, no. 1355/04, 27 January 2011; and Balezdrovi v. Bulgaria [Committee], no. 36772/06, 20 September 2011). Той обръща внимание, че правото за съпруга на жалбоподателката да получи гараж възниква през 1985 г., преди тридесет и една години, двадесет и четири от които (7 септември 1992, когато Конвенцията влиза в сила за Република България и до настоящия момент), в рамките на времевата компетентността на Съда. Единственото обяснение, представена от властите е волеизявлението на главният архитект на София през 2009 г., че никакви сгради с гаражи, предназначени за целите на обезщетение, не са били построени в момента, не може да бъде валидно основание за такъв дълъг период на забавяне, след като такова задължение е било поето от общинските власти .
Съдът обръща внимание, че в случаи като настоящия е задължение на властите да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Вместо това те възприемат пасивно поведение, оставяйки жалбоподателката в състояние на несигурност по отношение на това дали и кога тя ще получи компенсацията, на която е имала право. Към това трябва да се добави и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита, за поправяне на ситуацията. Съдът достига до извода, че подобно състояние на нещата не може да се счита за съвместимо със задълженията на държавата по смисъла на член 1 от Протокол № 1, поради което намира нарушение на правото на собственост на жалбоподателката и й присъжда парично обездщетение в размер на пазарната стойност на непредадения гараж.
