Начало > Европейски съд по правата на човека, Право на собственост > Разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове противоречат на Европейската конвенция

Разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове противоречат на Европейската конвенция

На 18 май 2021 г. Европейският съд постанови решението си по делото Trafik Oil – 1 EOOD v. Bulgaria   (Application no67437/17 ) В него той установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на дружеството жалбоподател, защото няколко разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове в противоречие на Европейската конвенция за защита правата на човека не предвиждат никакви правна възможност за защита на трети лица, засегнати от съответни административно-наказателни производства срещу евентуални преки нарушители на закона. Казусът поставя проблем, подобен на тези, разгледани от Съда в предходни негови решения срещу България – Microintelect OOD v. Bulgaria (no. 34129/03, 4 March 2014 и Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, no. 3503/08, § 32, 13 October 2015. Поради това настоящото решение е разгледано от Комитет от трима съдии.

Фактите по случая

През септември 2014 г. митническите власти извършват проверка на бензиностанцията на дружеството-жалбоподател и установяват, че то държи на склад 26 504 литра дизелово гориво, за които не може да представи необходимите документи за заплатен акциз. Това гориво е иззето през октомври 2014 г.  На 24 април 2015 г. е издадено наказателно постановление № 896 за това, че е държана акцизна стока без необходимите документи, което е в нарушение на чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). На дружеството е наложена парична санкция, отнемане на иззетото гориво и лишаване   от правото да упражнява дейност на бензиностанцията за период от един месец.

Наказателното постановление е обжалвано  пред районния съд в гр. Сандански   и последният го оставя в сила.

Решението е обжалвано пред Административния съд в Благоевград, който отменя потвърдителното решение и наказателното постановление, защото приема, че   фирмата жалбоподател  като краен получател на горивото не е могла да разполага с други документи освен тези, предоставени й от нейния доставчик, „Петрол Къмпани“ ЕООД – а именно : издадена фактура от 25.09.2014 г. за продажба на гориво.

Междувременно през юли 2015 г.е издадено  наказателно постановление № 613  и на доставчика на дружеството-жалбоподател – „Петрол Къмпани“ ЕООД, тъй като липсвал документ за заплатен от него акциз.

През април 2016 г.  е отправено искане от дружеството  до митническите власти да върнат горивото или да заплатят паричната му равностойност поради отмяната на наказателно постановление № 896, но те отказват поради това, че горивото е било конфискувано впоследствие на основание издаденото наказателно постановление срещу „Петрол Къмпани“ ЕООД, което е влязло в сила на 11.09.2015 г., тъй като не е обжалвано (наказателно постановление № 613)

Заповедта за отказ е обжалвана пред Аминистративния съд в Благоевград, който я отменя, тъй като установява, че липсва правно основание за задържане на иззетото гориво, защото наказателно постановление № 896 е отменено. Това решение е обжалвано от митническите власти. ВАС  го отменя. Той констатира, че действително наказателно постановление № 896 срещу дружеството-жалбоподател е отменено, но това на  фирмата доставчик под № 613 не е, а  то е влязло в сила на 11.09.2015 г. Наличието на валидно наказателно постановление поради нарушение на чл. 126 от ЗАДС обосновава законността на отнемането на горивото в полза на държавата независимо  чие имущество е горивото, тъй като такава е регламентацията на чл. 124, ал. 1 от закона. Продажбата на гориво от „Петрол Къмпани“ ЕООД на дружеството жалбоподател не променя факта, че акцизът по отношение на него не е платен и така се е стигнало до нарушение на чл. 126, ал. 1 .

Преценката за допустимост

Правителството изтъква няколко самостоятелни основания за недопустимост на жалбата, а именно: а/ не е бил предявен иск на основание чл. 1 от ЗОДОВ; б/ не е предявен обратен иск срещу дружеството – доставчик за причинените вреди; в/ не са представени доказателства за платеното гориво по издадената фактура.

Съдът не приема нито едно от възраженията на Правителството. Той посочва, че дружеството – жалбоподател е претърпяло вреди в резултат на влязло в сила наказателно постановление срещу трето лице, а не на основание на издазденото срещу него  и отменено наказателно постановление, поради което в тази хипотеза ЗОДОВ не представлява ефективно средство за защита. Във връзка с второто възражение Съдът подчертава, че тук въпросът  се поставя на съвсем друга плоскост – дали държавата е предоставила разумна възможност на дружеството то да се защити в ситуация, когато се отнема негово имущество (по подобие на  Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, no. 3503/08, § 32, 13 October 2015). Съответно, тя не може да се освободи от отговорността си по Конвенцията да предвиди такава процедура, като поиска лицето, което не е било адресат на наказателното постановление, водещо до отнемане на имущество, да поиска възстановяване на имуществото му от трета страна.(§32) Колкото до третия аргумент, Съдът обръща внимание, че точно в националните производства, предлагащи процесуални гаранции в съответствие с член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, следва да се изясни въпросът дали по издадената фактура е извършено плащане или не.

Оплакванията

Повдигнати са оплаквания по чл. 1 от протокол 1 и по чл. 6§1, но Съдът преценява, че в конкретния случай ще разгледа фактите единствено в светлината на чл. 1 от Протокол 1, тъй като  двата въпроса са тясно свързани.(§ 49)

Преценката за основателност

Съдът констатира, че няма спор между страните, че оплакванията са свързани с намеса в мирното ползване на собствеността, а в случая отнемането може да се разглежда като съставна част от процедурата за контрол върху използването на акцизни стоки  и като мярка, осигуряваща плащането на данъци или санкции (Microintelect OOD v. Bulgaria, no. 34129/03, § 36, 4 March 2014). В случая е приложим чл. 1, § 2 от Протокол 1.

Съдът отбелязва, че приложимото национално  законодателство ясно предвижда, че акцизните стоки, продавани без заплащане на необходимия акциз, подлежат на отнемане и не предвижда трети страни, отстояващи права върху такива стоки, да участват в свързаните производства срещу нарушителя. Тази намеса има законна цел и е в обществен интерес –  да предотврати неразрешената продажба на акцизни стоки.

Основният въпрос е дали е налице разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и целта, която се преследва със съответната законова норма.

Съдът констатира, че ВАС е изтълкувал правилно закона, в който не е предвидена възможност трети страни, които твърдят, че са собственици на отнети стоки, да   да вземат участие в производства срещу предполагаем нарушител и не се налага да се изследва поведението на собственика на отнетото гориво или връзката между поведението на последния и нарушението. Собствеността върху стоките, подлежащи на отнемане, в тези производства е без значение, тъй като подобна регламентация липсва в националното законодателство.

Това обаче е необходимо съгласно член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, за да могат властите да оценят пропорционалността на отнемането. (съдът се позовава на решението си по цитираното дело Ünsped,   § 38). Той допълва, че отнемането би било в съответствие с изискванията на Конвенцията, само ако е било извършено в съответствие с процедура, предлагаща подходящи предпазни мерки срещу произвола (§ 46 от решението по делото Ünsped). Следователно липсата на такава процедура и /или съответния анализ в решението на ВАС,   не е позволило да се постигне „справедлив баланс“ между различните интереси на засегнатите страни, независимо от резултата от такава процедура.

Въпреки широката свобода на преценка, предоставена на държавата в тази област, Съдът намира, че като не е била взета под внимание позицията на дружеството жалбоподател в контекста на оспорване на отнемането на  имуществото, то е било лишено  от преценката за пропорционалността на мярката. По отношение на него не са  били предвидени и необходимите предпазни мерки срещу произвол. Поради това намесата в правото му на мирно ползване на собствеността  не била необходима в демократичното общество.

Съдът отсъжда, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Поради липсата на отправена претенция по чл. 41 от Конвенцията за присъждане на неимуществени, имуществени вреди и разноски такива не са присъдени.

Коментар

Макар и да не се налага в конкретния случай предприемането на някакви индивидуални мерки във връзка с изпълнението на настоящото решение, то не така стои въпросът относно т.н. „генерални“ или общи мерки. България има задължението да предприеме стъпки, за да промени законодателството си така, че засегнатите трети лица в производства, подобни на настоящото (но не само във връзка със Закона за акцизите, а така също и по Закона за данък добавена стойност, както и в НПК) да предвиди механизми, чрез които да бъдат защитени правата на засегнатите трети лица, както е в случаите на Microintelect OOD и Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks