На 27 септември 2022 г. бе оповестено решението на Комитет от трима съдии на Европейския съд по правата на човека по жалбата на P.H. c. Bulgarie (№46509/20) Тя е по повод отказа на националния съд да удовлетвори молбата на жалбоподателката да бъдат променени данните и съответно да й бъдат издадени нови лични документи, отнасящи се до нейния пол.
През 2018 г. тя сезира районния съд по местоживеенето си с искане да бъдат променени трите й имена и полът й, както и съответните данни в нейното ЕГН и акта й за раждане, тъй като макар и да е родена и записана като лице от мъжки пол, тя се чувства като жена и е предприела съответните медицински процедури за промяна на пола си. Към молбата са представени психологическа и медицинска документация, въз основа на които районният съд достига до извода, че са налице основанията за уважаването й на основание пряко на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, тъй като българското законодателство не предоставя подобно право. По жалба на прокуратурата това решение е отменено от окръжния съд. Въззивната инстанция приема, че полът се определя генетично и той остава непроменен от раждането до смъртта на човека. Социално-психологическият стремеж на индивида не може сам по себе си да оправдае промяната на гражданското състояние Българското законодателство в цялост и Конституцията в това отношение са категорични и те се основават на християнските ценности и традиции. Жалбата не е допусната до касация. Макар че както преди този случай, както и след него са постановявани решения в противоположния смисъл, в настоящия казус ВКС посочва, че е изоставил по-старата си практика и не намира за уместно да допусне до разглеждане жалбата.
Европейският съд намира, че жалбата е допустима и следва да бъде анализирана в светлината на позитивните задължения на държавата. Доколкото въпреки липсата на възможност за сезиране на националните съдилища с подобни искания все пак такова производство се е провело, той приема, че в случая ще пристъпи към анализ на въпроса доколко е спазен балансът между интересите на обществото и на отделния индивид – т.е. ще се фокусира върху пропорционалността на намесата в личната сфера на жалбоподателката. В този аспект Европейският съд констатира, че изложените аргументи както на окръжния, така и на ВКС са твърде общи и се основават на традиционните ценности без да се фокусират как искането на жалбоподателката рефлектира върху тях и ги накърнява. Същевременно не са взети под внимание личните мотиви и оставя бед внимание социално-психологическият стремеж на индивида не може сам по себе си да оправдае промяна в гражданското състояние и че националното законодателство не позволява да се тълкува понятието пол по друг начин освен като биологично състояние, отбелязано при раждането. Макар и да се отбелязва въз основа на медицинските свидетелства, че жалбоподателката е започнала курс на сексуален преход, променяйки външния си вид и че тя се е определяла като жена от няколко години, той счита по същество, че общият интерес изисква да не се разрешава законната смяна на пола без да развива разсъжденията относно точния характер на този общ интерес, а се ограничава до позоваване на съществуващата правна база и българските християнски традиции. Така въпреки широката си свобода на преценка въззивната инстанция не е постигнала този баланс между общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признаване на нейната сексуална идентичност, от друга.Европейският съд констатира, че , за да не допусне молбата за касация на решението на окръжния съд ВКС се е позовал само на едно свое решение, докато множество други, постановени преди това, са били в противоположния смисъл. Тази противоречива практика несъмнено е поставила жалбоподателката в едно твърде неблагоприятно и несигурно положение, в което тя се е почувствала уязвима и унизена.
Съдът констатира, че националните власти не са се съобразили с редица международни документи, които препоръчват на държавите да разрешат промяната на името и пола в официални документи по бърз, прозрачен и достъпен начин.
Европейският съд установява нарушение на чл. 8 от Конвенцията поради това, че отказът да се признае по законов път промяната на пола на жалбоподателката не е бил обоснован с достатъчно аргументи. На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Показателно е, че решението е постановено много скоро след депозирането на жалбата на 13 октомври 2020 г. и то от комитет от трима съдии, тъй като вече е налице подобен случай, решен от състав от 7 съдии по жалбата Y.T. c. Bulgarie (no 41701/16, 9 juillet 2020)
