На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Todorov and Others v. Bulgaria. То е квалифицирано в първо ниво по важност. В него са обединени за общо разглеждане седем жалби –50705/11, 11340/12, 26221/12, 71694/12, 44845/15, 17238/16, 63214/16.
Всички те са свързани с различни оплаквания за нарушения на Конвенцията по повод отнетото на жалбоподателите имущество по Закона за отнемане на незаконно придобити активи, приет през 2005 г. Без да има характера на „пилотно“, това решение определя рамките и стандартите, които ще бъдат прилагани по висящите пред Европейския съд около четиридесет подобни жалби. В този смисъл аргументите на Съда както за установеното нарушение на чл. 1от Потокол 1 по част от жалбите, така и за липсата на такова по друга част, са от изключителна важност и ще предопределят изхода и на бъдещите му решения по подобни казуси.
По всяка от жалбите поне един от жалбоподателите е бил осъден за различни по характера си престъпления – незаконна сеч, незаконно лишаване от свобода, изнудване, присвояване, незаконно притежаване на огнестрелно оръжие, на наркотици, укриване на данъци в периода 2000 – 2012 г. Съответно срещу тях са били предприети процедури по отнемане на имуществото им по закона от 2005 г., тъй като са станали обект на разследване от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Във всеки един от случаите са събрани доказателства за приходите и разходите на семействата на осъдените през изследвания период, след което са направени искания пред съдилищата за отнемане на недвижими имоти, превозни средства, спестявания и др. п. Националните съдилища стигат до заключението, че разходите на жалбоподателите през разглеждания период значително надвишават законноустановените им приходи и достигат до заключението, че може да се приеме, че другите активи са придобити по престъпен начин. Аргументите, че отделни имоти или активи са получени от дарения не са приемани от съдилищата. Отхвърлени са и изложените доводи, че не е налице връзка между престъплението, за което са осъдени и придобитото имущество.
Европейският съд анализира оплакванията в светлината на третото правило на чл. 1 от Протокол 1 – контрол върху правото на мирно ползване на собствеността и преценява, че не се налага да разгледа другите повдигнати оплаквания.
Той припомня, че лишаването от собственост е допустимо при определени условия и че държавата има право да контролира ползването на имуществото в интерес на обществото. Не е спорно, че конфискацията представлява намеса в правото на мирно ползване на собствеността , както и че тя е реализирана на законно основание. Следователно, в случая се налага да се направи преценка доколко е била пропорционална на преследваната цел и дали е осъществен изисквания баланс между общия интерес и правата на отделния индивид.
Съдът констатира, че процедурата по закона от 2005 г. като цяло е наложила значителна тежест върху жалбоподателите. Приложното му поле е било твърде голямо с оглед разглежданите периоди от време, както и видовете престъпленията, които могат да предизвикат производство по конфискация. Доказването на законния произход на активите и на фактите по делото като цяло би могло да бъде трудно, поради необходимостта жалбоподателите да доказват своето финансово състояние за много години по-рано и в светлината на доказателствените ограничения. В повечето случаи това е било по време на икономически сътресения, в период, когато делът на сивата икономика и следователно на недекларираните доходи в България е бил относително висок. В същото време Законът от 2005 г. прилага презумпция за престъпния произход на активите, което означава, че властите не трябва да доказват този произход, а могат да разчитат само на липсата на законни доходи. В някои случаи това е довело до имплицитно предположение, без доказателства , че жалбоподателите са участвали в друга престъпна дейност. Съдът уточнява, че подобни проблеми на самия закон биха могли да наклонят везните на съдебните производства в полза на държавата. Поради това е от съществено значение това предимство да се компенсира по-специално от задължението да се установят определени връзки между извършеното престъпление и източника на доходи, които следва да бъдат конфискувани. Ако такава преценка не бъде направена, мотивите им биха били произволни и явно неразумни.
Съдът декларира, че ще изследва пропорционалността на намесата в светлината на позицията, изложена от българския ВКС в неговото тълкувателно решение от 2014 г. , поостановено порадиот различната съдебна практика по приложението на Закона от 2005 г. В него ВКС приема, че следва да се установи причинно-следствена връзка, пряка или непряка между имуществото, което трябва да бъде конфискувано, и престъпната дейност. Наред с това констатацията на такава връзка трябва да бъде „логически обоснована“ и да се основава на индивидуалните обстоятелства по всеки случай, а невъзможността за установяването й би означавала, че всяка намеса в имуществените права на ответника е непропорционална. Подобен позход е в съответствие както с практиката на Европейския съд, така и с чл. 5 § 1 от Директива 2014/42 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. съгласно който в случай на „разширена конфискация“, че националният съд следва да се увери, че имуществото, което трябва да бъде конфискувано, „произтича от престъпно поведение“.
В светлината на изложените принципни постановки Съдът подлага на анализ обстоятелствата по всяка една отделна жалба.
В случая на Todorov and Others v. Bulgaria не е била установена причинно-следствена връзка между престъплението от 1993 г., извършено от първия жалбоподател, и активите, придобити от него, съпругата и родителите му много по-късно и5 националните съдилища, разглеждащи искането за отнемане на имущество, не са положили усилия да обосноват такава връзка, а са се задоволили да опсочат несъответствието между доходите и разходите на първия и втория жалбоподатели, без да посочват каквито и да било други причини и отхвърлят възраженията им в този смисъл. Освен това те не са посочили дали стойността на активите, които трябва да бъдат отнети, се равнява на установеното несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателите. Ето защо Съэдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1, тъй като намесата е била непропорционална.
По жалбата Gaich v. Bulgaria през 2006 г. първата жалбоподателка е осъдена за присвояване равностойността на 21 600 евро от компания, която, въпреки че е собственост на нея и съпруга й, г-н Гаич, е била в ликвидация и се е управлява от синдик. Впоследствие парите бяха върнати на собственика им, но осъждането довежда до започване на производство по конфискация срещу двамата жалбоподатели и в крайна сметка – до отнемане на редица притежавани от тях активи. Съдът отбелязва, че те не са получили никаква материална облага от извършеното престъпление, но независимо от това по отношение на тях е започнала процедура по закона от 2005 г., в хода на която въобще не е била установена връзка между престъплението на първата жалбоподателка и придобитото имущество от съпрузите; националните съдилища не са се опитал и да я потърсят, позовавайки се направо на презумпцията на чл. 4 от закона; не е посочено дали стойността на активите, които трябва да бъдат отнети, се равнява на установеното несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателите. Въз основа на направените констатации Съдът достига до извода, че гаранциите, които той счита за необходими, за да се постигне необходимият справедлив баланс, не са били предоставени на жалбоподателите, поради което отнемането на техните активи представлява непропорционална намеса в техните права съгласно член 1 от Протокол № 1.
Жалбата на Barov v. Bulgaria е свързана с отнемането на имущество, придобито от него в периода 2005-2008 г. като облага от престъпления (кражби и грабежи), извършени през 1995-1996 г. (по които вредите са били възстановени и са сключени споразумения с прокуратурата). Съдът напомня, че що се отнася до прилагането на закона от 2005 г., за да установи, че е постигнат баланс между обществения интерес и необходимостта от защита на индивидуалните права, той ще изисква от националните органи да предоставят поне някои подробности по отношение на твърдяното незаконно поведение, довело до придобиване на активите, които трябва да бъдат конфискувани, и да се установи някаква връзка между тези активи и незаконното поведение . В случая обаче това не е направено, тъй като националните съдилища не са обсъждали тези въпроси. Ето защо и в този случай е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 пради непропорционалността на намесата.
Жалбата на Zhekovi v. Bulgaria (депозирана от името на двама съпрузи и сина на първия от предходен негов брак) е свързана с отнемането на имоти за извършени от първите двама жалбоподатели различни документни престъпления и участие в организирана престъпна група през периода януари – юни 2007г. В тази връзка започва производства по закона от 2005 г., в хода на което са м отнети редица имоти, включително и две жилища, придобиит много години по-рано преди извършените от тях престъпления. Неспособността на Върховния съд да установи каквато и да е връзка между престъпната дейност на първия и втория жалбоподател и конфискуваните активи е достатъчна, за да може Съдът да установи, че необходимият справедлив баланс между законните цели в обществен интерес, преследвани от Закона от 2005 г., и индивидуалните права на жалбоподателите не са постигнати, тоест, че отнемането на активите на жалбоподателите представлява непропорционална намеса в техните права съгласно член 1 от Протокол № 1.
По жалбите на Rusev v. Bulgaria, Katsarov v. Bulgaria и Dimitrov v. Bulgaria Съдът приема че националните съдилища са разгледали подробно всички въпроси и по-специално – техните разходи и приходи за изследвания период , дал е възможност на тези жалбоподатели да представят своите аргументи и доказателства, да дадат отговор и да направят своите възражения и им е осигурил всички гаранции за състезателност на процеса, а наред с това самите съдебни решения са били достатъчно мотивирани. Поради това Европейският съд достига до извода, че отнемането на имуществото на тези жалбоподатели не е било несъразмерно и не е имало нарушение на правата по Конвенция в тези случаи.
На жалбоподателите, чиито жалби са приети за основателни, са присъдени обезщетения за неимуществени вреди.
