Riza and Others v. Bulgaria (nos. 48555/10 and 48377/10),13 october 2015
Жалбоподатели са българският гражданин Рушен Риза и Движението за права и свободи(по първата жалба), обединена за общо разглеждане с жалбите на 101 български граждани(втората жалба) с оплакването за допуснато нарушение на чл. 3 от Първия допълнителен протокол.
На 5 юли 2009 г. са проведени парламентарни избори. Както и в други подобни случаи, в много европейски страни са създадени избирателни секции, за да се предостави възможност на българските граждани, живеещи в чужбина, да упражнят своето активно избирателно право.
На 20 май 2009 г. Централната избирателна комисия /ЦИК/ регистрира партия „Движение за права и свободи“ за участие в изборите. В листата на партията в 8-ми избирателен район/Добрич/ първият жалбоподател е поставен на второ място. След съответната процедура в 59 държави са разкрити общо 259 избирателни секции, 129 от които – в Република Турция.
Мнозинството от жалбоподателите по втората жалба – 88 от тях, са живяли на територията на Република Турция. Те твърдят, че предварително са изпратили декларации в коя секция ще гласуват, но не са получили отговор от посолството. Останалите 13 сочат, че тъй като предварително са се явили в посолството и консулствата в Република Турция и са попълнили декларации, че желаят да гласуват там, им е било предложено да вземат участие в работата на секциите в качеството им на секретари, председатели или членове на комиси. Инструктажът, който им е бил направен, е бил в смисъл, че ако дадено лице не е включено в основния избирателен списък, то може да бъде дописано в допълнителен.
След провеждането на изборите и окончателното преброяване на гласовете ЦИК обявява , че 6 партии и коалиции са преминали прага от 4% и влизат в парламента, като ДПС е получава 14,45 % и става трета политическа сила, следвана от партиите „Атака“, Синята коалиция и „Ред, законност и справедливост“. При разпределението на мандатите са отчетени и получените в чужбина гласове, които са преразпределени в отделните избирателни райони. Така ДПС получава 33 места, съгласно приложената методика за пропорционалност.Г-н Риза е избран за депутат от листата на ДПС в Добрич, където е преразпределен един от мандатите, получени от гласовете в чужбина.
На 21 юли 2009 г. партия „Ред, законност и справедливост“/РЗС/ и нейният председател отправят искане до Главния прокурор да сезира Конституционния съд на основание чл. 112 от Закона за изборите за Народно събрание, за да бъде анулиран изборът на 7 депутати от ДПС поради допуснати множество нарушения на изборното законодателство. На следващия ден жалбата е препратена в Конституционния съд, който със свое определение от 11.08.2009 г. я обявява за допустима, конституира заинтересовани страни и им дава срок за становища. През октомври същата година по искане на партията „РЗС“ е назначена тройна експертиза, която да отговори на редица конкретни въпроси във връзка с проведените избори въз основа на първичната документация – избирателни списъци, избирателни протоколи, декларации за гласуване, какъв брой лица биха могли да гласуват в рамките на изборния ден (в отделни избирателни секции са били включени като гласували по 1000 души).
След приемането на основната и допълнителната експертизи и изслушването им вещите лица дават заключение, че следва да бъдат изключени 18 351 гласа, 18 140 от които, дадени в полза на ДПС . Експертизата приема, че технически са могли да гласуват 936 избиратели в една секция. При тези данни в секциите, в които са гласували по–голям брой избиратели, те не са могли реално да упражнят правото си на глас, а това според извършената проверка са 30 секции.
Наред с това съответната администрация, отговорна за ЕСГРАОН към МРРБ, установява след направено възлагане от ЦИК в съответствие с чл. 23, ал. 1, т.19 от ЗИНП, че 174 лица са дали своя глас повече от един път в деня на изборите, като 74 от тях са направили това на територията на Република Турция. Въз основа на заключенията на експертите Централната избирателна комисия преизчислява броя на мандатите на отделните партии и установява, че ДПС би следвало да загуби един от получените мандати, който да бъде даден на партия ГЕРБ. Посочено е, че този мандат е от 8-ми избирателен район /Добрич/
На 16 февруари 2010 г. Конституционният съд постановява своето решение № 2 по к.д. № 10 от 2009 г. Той изключва 18358 действителни гласа от базата на разпределение на гласовете, въз основа на която се определят изборните резултати поради незаконосъобразност на проведените избори в 23 избирателни секции в Република Турция и касира избора на трима депутати от различни политически сили, измежду които е и жалбоподателят Риза. Съдът приема, че неподписването на избирателните списъци на дописаните в изборния ден лица, гласували в чужбина, няма отношение към действителността на подадените от тях гласове. Тяхното изключване от броя на действителните гласове се определя не от опорочаване на вота поради невъзможност да се идентифицира изразената воля на избирателя при редовно проведено гласуване или при гласуване с бюлетина не по установения образец /чл. 97 ЗИНП/, а поради това, че избирателният списък на допълнително вписаните лица в изборния ден няма доказателствена сила за факта на проведеното гласуване в избирателната секция от тези лица.
Европейският съд отхвърля всички възражения за недопустимост на жалбата, изложени от Правителството.
Той на първо място установява, че е налице намеса в активното избирателно право на жалбоподателите по втората жалба и на пасивното избирателно право на г-н Риза.
Съдът по-нататък изследва дали тази намеса е била оправдана. Той констатира, че във вътрешното законодателство е имало редица празноти, които са довели по необходимост Конституционния съд да приложи по аналогия другите изборни закони.В този смисъл законът не е бил достатъчно ясен. Наред с това Европейският съд критикува твърде формалистичния подход, приложен от българския КС, в резултат на който той е изключил гласовете на значителен брой избиратели от общия брой, подлежащ на определянето на мандатите. Съдът подчертава, че самото касиране на резултатите не създава проблем от гледна точка на установените стандарти за приложение на чл. 3, а невъзможността да се проведат повторно избори в Турция, за да могат живеещите там да упражнят своето активно избирателно право.Този аспект въобще не е бил анализиран от Конституционния съд. „Предвид констатираните недостатъци във вътрешното право, както и липсата на всякаква възможност за нови избори, оспореното решение, което се основава на чисто формални аргументи, е довело до неоправдано нарушаване на правата на 101 жалбоподатели, г-н Риза и ДПС да участват в изборите.“ Европейският съд установява две отделни нарушения на член 3 от Протокол № 1.(§179)
Оплакването за липсата на достъп до съд, повдигнато от ДПС, е намерено за недопустимо ratione materiae.
Решението е подписано с две особени мнения – на съдиите Здравка Калайджиева и Кщищов Войтичек.