S.Z. c. Bulgarie(requête no 29263/12), 3 mars 2015

На 19.09.1999 г. жалбоподателката, по това време студентка на 22 години, пътува  с автомобил от София за Благоевград с още двама мъже и своя позната. По пътя спътниците й заявяват, че възнамеряват да я продадат като проститутка и че в Благоевград те имат други познати, чрез които ще реализират своя замисъл. Пристигайки в Благоевград, мъжете се срещат с други лица, включително и с трима полицаи и разговарят за продажбата на жалбоподателката в Гърция, Македония или Италия. От разговорите става ясно, че е налице организиран канал за трафик на хора. Жалбоподателката е отведена в апартамент, където в продължение на 48 часа е бита и изнасилвана многократно от различни мъже, докато успява да избяга в съседна сграда, чиито обитатели се обаждат на полицията. Когато я отвеждат там, тя прави опит да се хвърли през прозореца, поради което  е хоспитализирана в психиатрична клиника, където е подложена на психологическо обследване.

Образуваното досъдебно производство продължава 7 години и четири пъти е връщано от прокуратурата за доразследване. Още в началото на следствието жалбоподателката разпознава двама от своите насилници, а така също и полицаите, които е видяла и чула да разговарят с тях и посочва на следователя, че става въпрос за организирана група за трафик на жени, които да бъдат насилствено принуждавани да проституират в Западна Европа. Производството срещу двамата полицаи е прекратено. Жалбоподателката не обжалва пред съд постановлението на прокуратурата в тази му част.  През 2007 г. в съда е внесен обвинителен акт срещу 7 лица с различни обвинения: за отвличане, изнасилване, подбуждане и принуждаване към проституиране и отвличане с цел да бъде принудена да проституира. Жалбоподателката е конституирана като частен обвинител и граждански ищец и по време на съдебното производство тя е принудена да пътува за всяко съдебно заседание от София за Благоевград, което й причинява допълнителни психически страдания. Съдебните заседания са отлагани 22 пъти поради различни причини – най-често свързани с нередовна процедура по призоваване. С присъда от 27 март 2012 г. петима от подсъдимите са признати за виновни и осъдени на различни присъди, един е оправдан, а по отношение на един производството е прекратено поради настъпилата абсолютна давност. На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. С окончателно решение от 11.02.2014 г. една от присъдите е обезсилена поради настъпилата междувременно абсолютна давност. Присъдите на останалите подсъдими са намалени, намален е и размерът на присъденото обезщетение.

Жалбоподателката повдига пред Европейския съд  оплаквания по чл. 3, чл. 8, и чл. 6§1. Съдът преценява, че е подходящо да разгледа жалбата в светлината на процедурните аспекти на чл. 3, позовавайки се на практиката си по предходни дела срещу България. (M.C. c. Bulgarie, n39272/98, § 148, CEDH 2003‑XII, et M.N. c. Bulgarie, no 3832/06, § 34, 27 novembre 2012).  В решението си Съдът се позовава на приложимите към случая международни документи, а именно: на Конвенцията на Съвета на Европа за борба срещу трафика на хора и на Основните насоки на Комитета на министрите на Съвета на Европа за премахването на безнаказаността за тежки нарушения на правата на човека, приети на 30.03.2011 г.

Съдът констатира, че наказателното производство е продължило в своята цялост цели 14 години, което според него е прекомерно, като се вземе предвид, че властите са били задължени с оглед характера на обвиненията да действат бързо. Той не е убеден, че забавянето може да бъде обяснено със сложността на делото. Възраженията на Правителството за недопустимост и преждевременност на жалбата са отхвърлени. Относно продължителността на производството Съдът отбелязва, че наличното вътрешноправно средство за защита, предвидено в гл. III a от Закона за съдебната власт и чл.2б от ЗОДОВ по повод прекомерната продължителност на процеса в настоящия случай не може да бъде прието за ефективно, тъй като целта на обезвредата за нарушаване на разумния срок е различна и тя не може да задоволи гаранциите за ефективност на разследването, съдържащи се в чл. 3.

Съдът констатира, че досъдебното производство (продължило цли 8 години) четири пъти е било връщано от прокурора за доразследване поради редица пропуски и тази липса на усърдие и небрежност в крайна сметка е довела до настъпването на абсолютната давност за част от престъпленията с по-ниска степен на обществена опасност. Съдът отбелязва, че жалбоподателката е могла, но не е обжалвала постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу двамата полицаи. Но той отбелязва, че  липсата на усърдие от страна на разследващите се е отразила и върху не извършването на следствени действия по повод показанията на жалбоподателката, че има замесени двама полицаи, които са били разпознати, както и още две лица, идентифицирани от нея като участници в насилието срещу нея. Съдът посочва, че не е негово задължение да посочва какви следствени действия е трябвало да се проведат от страна на властите или до какви изводи следва да достигнат, освен ако те не са произволни или  явно не почиват върху събраните доказателства. За него обаче „буди тревога фактът, че властите са решили, че не е необходимо да разгледат възможността нападателите на С.З. да са членове на престъпна мрежа, а са се ограничили до преследването само на конкретните похитители. По същия начин те не са предприели конкретни стъпки, за да издирят двама от нападателите, идентифицирани от жертвата“.(§50)

Съдът отбелязва, че след досъдебната фаза в хода на съдебното производство продължителността на процедурата, започнала през 2007 г., също не би могла да бъде оправдана с нейната сложност. Той посочва, че без всяко съмнение тази прекомерна забава е оказала неблагоприятни последици върху жалбоподателката, която е била в едно твърде уязвимо психическо състояние в резултат на актовете на насилие спрямо нея. Тя е била в една ситуация на несигурност. За да  бъдат осъдени нейните нападатели, тя е била длъжна да се явява пред съда и да се връща многократно към събитията около нейното отвличане.

В светлината на всички обсъдени факти Съдът установява нарушение на чл. 3.

В своята жалба жалбоподателката отправя искане Съдът да постанови мерки на осн. чл. 46 от Конвенцията (задължителна сила и изпълнение на съдебните решения), тъй като нейният случай е показателен за съществуването на един повтарящ се проблем, свързан с наказателното производство, и по-специално с разследването на случаи на трафик на хора.

Европейският съд отбелязва, че в повече от 45 свои решения е констатирал неефективност на разследването във връзка с извършването на тежки престъпления, посочвайки  най-типичните пропуски, установени по различните жалби, които той цитира. Той констатира, че действително тези слабости показват по несъмнен начин наличието на системен проблем във връзка с неефективността на разследването.

Въпреки това Съдът е наясно със сложността на проблема и не се счита, че е в състояние да посочи какви трябва да бъдат предприети мерки за изпълнение на решението по жалбата на жалбоподателката. Той смята, че българските власти, в сътрудничество с Комитета на министрите, могат най-добре да  вземат решение за общи мерки, които ще доведат до предотвратяване на подобни нарушения в бъдеще.

Author

Write A Comment