Sabouni and Others v. Bulgaria(Applications nos. 25795/15 and 59286/16),2 march 2023
Решение на Комитет
Решение, подобно на делото Todorov and Others v. Bulgaria .
В него за общо разглеждане са обединени две жалби.
По първата жалбоподатели са баща, дъщеря и едно юридическо лице (ЕООД), собственост на първия жалбоподател и впоследствие продадено на трето лице. Първият жалбоподател първоначално е обвинен за укриване на данъци през 2005 г., признат за виновен, но с окончателна присъда оправдан през 2010 г. Междувременно се признава виновен по друго обвинение за изнудване, извършено през февруари 2009 г. и подписва споразумение с прокуратурата, одобрено от съда през юли 2009 г. Проверяваният период (септември 1993 – ноември 2010) е свързан с първото престъпление, по което е оправдан без това да бъде взето предвид в производството по отнемане на имущество. Отнето е имущество от всички жалбоподатели на обща стойност от 835 000 EUR(магазини, парцели, дялове от дружества и апартамент в Пазарджик, както и парцел с недостроен хотел в Слънчев бряг.) Установена е голяма разлика между приходите и разходите на жалбоподателите, която е в размер на 5600 минимални работни заплати. Комисията достига до извода, че първият жалбоподател не е опровергал презумпцията на чл. 4 от Закона от 2005 г. и че „престъпната му дейност“ е могла да генерира финансов ресурс, който да доведе до тези големи разходи.
По втората жалба жалбоподателите са съпрузи. С решение на Петричкия районен съд от 20 януари 2001 г.– първият жалбоподател е осъден за контрабанда на стоки на стойност около 9300 евро, извършена еднократно през 1993 г.
Проверяваният период от Комисията е 24 години (29.04.1984 – 29.04.2008 г.) Отнетото имущество е на обща стойност над 3 млн. лв. (множество апартаменти, магазини, други недвижими имоти в Перник, няколко МПС и дялове на първия жалбоподател в дружество). Въпреки че жалбоподателите представят доказателства за получаваните от тях заплати, наеми, печалби от стопанска дейност и парични подаръци от родителите си, Комисията намира, че те не са установили достатъчно законни доходи. Не се приема и че втората жалбоподателка като съпруга на първия е доказала приноса си за придобиването на недвижимото имущество. Комисията и националните съдилища достигат до извода, че естеството на престъпната дейност на първия жалбоподател (независимо, че това е бил изолиран акт на контрабанда от негова страна), съчетано със значителното несъответствие между приходите и разходите на двамата жалбоподатели, доказва престъпния произход на активите и затова се приема, че те следва да бъдат отнети.
Съдът припомня някои свои основни принципни постановки от водещото си решение Todorov and Others v. Bulgaria (nos. 50705/11 and 6 others, 13 July 2021), свързано с разпоредбите и приложението на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./ Той намира, че те са приложими и към настоящите два случая. За разлика от Правителството, което настоява, че националните съдилища тук ясно са установили наличието на причинно-следствена връзка между престъпната дейност на жалбоподателите и отнетото имущество, което е било незаконно придобито, Съдът в анализа си достига до други заключения. Той отбелязва, че и по двете жалби „престъпното поведение“ на жалбоподателите се е заключавало в еднократно престъпление, което не изглежда да е донесло финансова облага. Освен това в случая на г-н Sabouni and others (по жалба № 25795/15) престъплението е извършено през 2009 г., а властите са проверявали финансовото състояние на жалбоподателите към 1993 г. – период, определен по отношение на предишно наказателно преследване. В случая на жалбоподателите Krastevi (жалба № 59286/16) е изрично посочено от наказателните съдилища, че г-н Кръстев не е имал друго „противообществено поведение“. В тази ситуация Съдът не счита, че властите са предоставили каквито и да е релевантни подробности относно престъпното поведение, което би могло да генерира предполагаемите облаги от престъпление, както се изисква в Todorov and Others v. Bulgaria. Те не са доказали обосновано и че конкретните активи са били облаги на престъпление, а се позовават на самия характер на този вид престъпления, че могат да генерират финансови облаги и на простия факт на несъответствието между разходите на жалбоподателите и това, което се приема за „законен“ доход. Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът отхвърля претенциите на жалбоподателите за имуществени вреди и както в решението си по делото Todorov and Others v. Bulgaria приема, че най-добре би било тези два случая да бъдат преразгледани от българския съд, тъй като той не би могъл да спекулира дали отнетите активи от жалбоподателите са или не са облаги от престъпление и следователно не може да определи имуществените вреди, които те биха могли да претърпят в резултат на неоснователно отнемане.
На жалбоподателите са присъдени обезщетение за неимуществени вреди.