Sakskoburggotski and Chrobok v. Bulgaria (Applications nos. 38948/10 and 8954/17), 2 mai 2023
Решение за справедливо обезщетение
В своето решение от 7 септември 2021 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради наложения с решение на Народното събрание мораториум за експлоатация и търговска дейност на реституираните на жалбоподателите земи, попадащи в горския фонд. Той отложи въпроса за присъждане на справедливо обезщетение и прикани страните към споразумение.
В своето решение за справедливо обезщетение от 2 май 2023 г. Съдът припомня основните факти, свързани с реституирането на земи от горския фонд с площ от 1 654 ха в периода 2001-2003 г., принадлежали на всички наследници на цар Фердинанд I, от които 421 ха са били собственост единствено на наследниците на цар Борис III, т.е. на жалбоподателите. През ноември 2009 г. държавата, представлявана от министъра на земеделието и горите, предявява иск rei vendicatio срещу жалбоподателите и останалите наследници на Фердинанд I, твърдейки, че не е имало основание за извършената реституция. Делото и към настоящия момент все още не е приключило. Междувременно с решение на Народното събрание от 18 ноември 2009 г. е забранена всякаква експлоатация и търговска дейност на тези земи. Мораториумът е в сила и към настоящия момент.
На 3 септември 2011 г. в производството по предявения ревандикационен иск Окръжният съд налага като обезпечителна мярка забрана на сеч в горите, предмет на производството, тъй като държавата има легитимен интерес от налагането й и тя е оправдана. На 7 март 2019 г. останалите наследници на Фердинанд I(без преките наследници на цар Борис III) сключват споразумение с държавата, с което признават нейното право на собственост върху възстановената им земя. Те декларират, че никога не са притежавали земята, никога не са я считали за своя собственост, никога не са придобивали право на собственост върху нея и никога не са се опитвали да я управляват, използват или се разпореждат с нея. На 11 март 2019 г. споразумението е одобрено от Софийския окръжен съд, с което е прекратено производството по отношение на тези лица. С преките наследници на цар Борис III споразумение не е постигнато.
Жалбоподателите представят експертен доклад, съгласно който вещото лице оценява общите загуби от доходи на жалбоподателите от преустановения дърводобив от приемането на мораториума до 31 юли 2022 г. на 3 006 885 български лева (BGN), което се равнява на 1 537 395 EUR, а за първите седем месеца на 2022 г. те биха спечелили 168 465 лв(86 170 EUR), т. е по 12,310 EUR. Затова жалбоподателите претендират освен общата сума, посочена по-горе, да им се присъди и по 12 310 EUR за всеки месец след 31 юли 2022 г.
Страните спорят относно началния момент на дължимост на изплащаната сума, като Правителстовто настоява това да е 3 септември 2011 г., когато е наложена обезпечителната мярка, а жалбоподателите – 18 ноември 2009 г. – датата на решението на Парламента. Съдът приема, че е справедливо да присъди обезщетение за имуществени вреди за целия период след налагането на мораториума, а именно – от 18 ноември 2009 г. до момента . Правителството оспорва и размера на претендираното обезщетение, тъй като сочи, че лицето, изготвило експертизата, е служител в асоциацията на жалбоподателите, което не се отрича от тях. Те представят и две други експертни мнения, според които заключението е професионално и надеждно. Същевременно правителството не представя алтернативна експертиза, която да опровергава констатациите на експертизата на жалбоподателите. Съдът приема като обективен и безпристрастен експертния доклад и съобразявайки се с него, определя обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 537 395 EUR от 18 ноември 2009 г. до 31 юли 2022 г. и по 12 310 EUR до датата на постановяване на настоящото решение, или още 98 480 EUR. Общо присъдената сума се равнява на 1 635 875 EUR. Съдът отхвърля претенциите на жалбоподателите за пропуснати ползи поради загубата на клиенти, тъй като не са представени никакви доказателства в тази насока.
