Sashov et autres c. Bulgarie (requête n° 14383/03) 7 janvier 2010
На 18 юли 2001 г. е подаден сигнал в 6-то РПУ в гр. София, че група лица от ромски произход извършват кражба на метални предмети от предприятие, намиращо се в квартал „Oвча купел“. На място са изпратени двама полицаи, които заварват двама от жалбоподателите да изнасят метални предмети, а третият ги чакал с каруца в непосредствена близост. Той е задържан веднага, докато другите двама побягват и са задържани от друг полицейски патрул. На тримата са поставени белезници. След задържането на жалбоподателите са им нанесени многократно удари от полицейските служители с палките, както и с предмети, намерени на място. Действието се развива пред очите на множество минувачи, които са се струпали . Единият от жалбоподателите – г-н Симеонов, е бил принуден от полицейските служители да влезе в багажника на техния автомобил. Същите нареждания са отправени и към г-н Сашов, но той отказва да влезе. Един от полицейските служители му нанася удари по главата с приклада на пистолета си и жалбоподателят се оказва принуден да се свре в багажника на автомобила върху г-н Симеонов. Към 16.30 ч. двамата жалбоподатели са отведени в 6-то РПУ, след което са извадени от багажника на автомобила и бити с юмручни удари от полицейските служители пред самата сграда на РПУ и в коридора на първия етаж. Г-н Янков е заведен в същото РПУ, където също е бит. Тримата са задържани за 24 часа в полицейското управление, а на следващия ден, след като са им снети показания, са освободени. Същия ден те са прегледани от съдебен лекар. Той констатира наличието на редица телесни травми по главите, телата и крайниците на тримата. В тази връзка те сезират с жалба Софийската военна прокуратура да образува наказателно производство срещу полицейските служители, които са ги били и представят медицинските свидетелства, издадени на 19 юли 2001 г. от лекаря, който ги е прегледал. На 1 септември 2001 г. военният прокурор разпорежда на директора на Софийската дирекция на полицията да бъде извършена предварителна проверка във връзка с твърденията на жалбоподателите. В края на предварителната проверка, с постановление от 31 януари 2002 г., военният прокурор на София отказва да образува наказателно производство срещу въпросните полицейски служители. Той стига до заключението, че отсъстват данни, които да доказват, че жалбоподателите са били бити в РПУ. Той констатира също така, че полицейските служители са прибягнали до използването на сила при задържането на жалбоподателите, тъй като те не са се подчинили на нарежданията на полицейските служители и са им оказали съпротива, при което поведението на полицейските служители е било съобразно с разпоредбите на членове 78 и 79 от ЗМВР. Това постановление е обжалвано пред по-висшия прокурор. На 16 април 2002 г. прокурорът от Апелативния военен съд потвърждава постановлението на софийския военен прокурор. Неговото постановление е обжалвано пред Върховна касационна прокуратура. С постановление от 21 октомври 2002 г. прокурор от Върховна касационна прокуратура потвърждава постановлението на прокурора от по-ниската инстанция, като възприема тези мотиви. Това постановление е потвърдено на 23 септември 2003 г. от главния прокурор при ВКП.
Европейският съд припомня, че твърденията за лошо отношение са обект на особена бдителност от негова страна (Ribitsch c. Autriche, 4 décembre 1995, § 32, série A no 336). Той отбелязва, че оплакванията на жалбоподателите се отнасят както до обстоятелствата на самото им задържането на местопрестъплението, така и до тези на задържането им под стража. Съдът посочва на първо място, че направените констатации от съдебния лекар в представените от жалбоподателите медицински свидетелства не са били оспорени от правителството. С тях се удостоверяват множество контузии, драскотини, кръвонасядания и хематоми по главата, по лицето, торса, гърба и горните и долните крайници на тримата жалбоподатели. Трите медицински свидетелства са били издадени на 19 юли 2001 г. – на следващия ден след задържането им и в деня на освобождаването им от РПУ. Въз основа на тези доказателства съдът намира, че сериозността на причинените телесни повреди доказва, че жалбоподателите са били подложени на отношение, последиците от което надхвърлят прага на необходимата суровост, поради което попадат в обхвата на член 3 на Конвенцията.(виж Afanassïev c. Ukraine, no 38722/02, § 61, 5 avril 2005 ; Dzwonkowski c. Pologne, no 46702/99, § 52, 12 avril 2007)
Предвид особените обстоятелства по делото и при отсъствието на пълно и независимо изследване на фактите от вътрешен съд, Съдът приема, че задължение на Правителството е да докаже с помощта на убедителни аргументи, че използваната сила не е била прекомерна (виж Rehbock, цитирано по-горе,§ 72; Matko c. Slovénie, no 43393/98, § 104, 2 novembre 2006).
Съдът счита, че правителството ответник не е предоставило убедителни обяснения относно произхода на телесните повреди, констатирани на 19 юли 2001 г. от съдебния лекар, нито пък е доказало, че прибягването до физическа сила от страна на полицейските служители, които са задържали заинтересованите лица е било непременно необходимо и съразмерно, за да бъдат задържани жалбоподателите.
Съдът отчита констатациите на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, че членовете на малцинствената група, към която принадлежат жалбоподателите, а именно – ромите, се намират в особено уязвима ситуация в отношенията си със силите на реда. Предвид този факт, както и предвид естеството на интензитета на понесените страдания, съдът намира, че тримата жалбоподатели са били подложени на нечовешко отношение.
Поради това той достига до извода, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията в материалния му аспект.
По повод твърдението за неефективността на проведеното разследване Съдът отбелязва, че става дума за предварителна проверка, образувана, за да бъде установено дали има достатъчно данни, за да бъде образувано наказателно производство относно твърденията на жалбоподателите. Това решение на прокуратурата е било очевидно мотивирано от заключението, че предоставените от жалбоподателите информация и документи, а именно медицинските свидетелства и фактите, изложени в първоначално внесената от тях жалба в прокуратурата, не са били достатъчни, за да бъде оправдано образуването на същинско наказателно производство. Ако в случая действително държавните власти са компетентни да изберат подходящата форма на разследване, то тя трябва да бъде съобразена с изискванията на член 3 от Конвенцията. А направеният в случая избор от прокуратурата да бъде образувана предварителна проверка вместо същинско наказателно производство е довело до ограничаване на вида следствени действия, които е можело да бъдат предприети от разследващите. Следователно органите, натоварени с проверката, не са имали възможност да предприемат множество следствени действия, които са щели да допринесат за установяване на фактите – разпознаване, медицински експертизи, очни ставки на свидетели, изземване на веществени доказателства от друго място освен от мястото на произшествието. Според Съда тази ситуация е била непренебрежима пречка за установяване на фактите още от самото начало на разследването.
Съдът констатира, че проведената проверка по случая се е фокусирала изключително върху задържането на жалбоподателите, както и че разследващите служители не са се постарали да проверят твърденията им за това,че са били бити в РПУ. Съдът отбелязва, че нито един от полицейските служители, които са охранявали жалбоподателите в рамките на 24- часовото им задържане под стража не е бил идентифициран и разпитан, при това въпреки тревожните заключения на съдебния лекар, който ги е прегледал в деня на освобождаването им Съдът счита, че заключенията на военната прокуратура, съгласно които не е имало достатъчно данни, за да се установи, че жалбоподателите са били превозени в багажника на полицейския автомобил, или за да бъде констатирано евентуално полицейско насилие в рамките на временното задържане под стража, са необосновани и прибързани. Затова Съдът установява нарушение на чл. 3 и в неговите процесуални аспекти.
Съдът не намира за необходимо да разглежда самостоятелно оплакването на нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 3. Колкото до повдигнатото оплакване за нарушение на чл. 14 във вр. с чл. 3, той достига до извода, че тази част от жалбата е очевидно неоснователна и я отхвърля на осн. чл. 35 §§ 3 и 4 на Конвенцията.
