Seidova et autres c. Bulgarie (requête no 310/04), 18 novembre 2010
Оплакване за неефективност на разследването за причинена смърт на наследодателя на жалбоподателите от пазач на зеленчукова градина и липса на изясняване на обстоятелствата дали са били налице расистки мотиви по извършеното убийство.
Вечерта на 28 юни 2001 г. Селяхтин Хасанов и петнадесет други мъже от ромски произход отиват на засадено с лук поле в близост до село Могила, недалеч от град Ямбол, където започват да берат лук и се изнанедани от двамата пазачи на полето. След сблъсък между пазачите и групата, един от пазачите произвежда изстрели с огнестрелно оръжие. Селяхтин Хасанов е убит на място, а един от неговите другари, Р.Х., е тежко ранен. Р.Х. е закаран в Ямболската болница, където няколко часа по-късно съдебен лекар констатира смъртта му.
Започналото съдебно следствие не установява виновно поведение от страна на пазачите, а наличието на неизбежна отбрана, поради което прокуратурата прекратява досъдебното производство. Постановлението е обжалвано пред Окръжния съд. Той изцяло приема заключенията на прокуратурата що се отнася до установяването на фактите. Съдът се позовава на показанията на двамата пазачи, както и на тези на единадесетте свидетели, участвали в групата на берачите, на заключенията на медицинските експертизи на пазачите и жертвите, на заключенията на експерта по балистика и на тези на експерта химик. Окръжният съд възприема заключенията на прокуратурата относно съществуването на условия за неизбежна отбрана и приема, че предвид всички относими обстоятелства по случая, защитната реакция на пазача не е била непропорционална на нападението, което е представлявало заплаха за неговиата физическа неприкосновеност и живот. Относно участието на заинтересованите страни в досъдебното производство съдът отбелязва, че M.Х.(въоръженият пазач)не е бил формално обвинен в престъпление, което прави невъзможно по силата на вътрешното законодателство да се конституират близките на жертвите като страни по наказателното производство. Следователно относимите разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс са били взети предвид по случая. Определението на съда е обжалвано пред Бургаския апелативен съд. Жалбоподателите обръщат внимание на факта, че правото им на участие в производството в качеството им на близки на жертвите не се свежда само до възможността да обжалват постановленията на прокуратурата, но включват и достъп до преписката по делото, както и възможността да предлагат предприемането на следствени действия. Те обаче не са имали достъп до преписката по досъдебното производство нито докато то е протичало, нито след постановлението на прокуратурата за прекратяването му поради отсъствие на състав на престъплението. В резултата на това те не са могли да се запознаят със събраните доказателства по време на разследването и съответно не са били в състояние да обжалват ефективно актовете на прокуратурата и съда, както и да мотивират необходимостта от допълнителни следствени действия. Апелативният съд оставя без уваженине жалбата им и намира, че тъй като не е било повдигнато обвинение на лицето, произвело смъртоносните изстрели, затова и близките на пострадалите не са били конституирани като страни по делото. След жалба на определението пред ВКС последният отменя съдебните актове, преценявайки, че жалбата е следвало да бъде разгледана от окръжния съд в тричленен състав от съдия и двама съдебни заседатели. На 4 юли 2003 г. в закрито заседание Ямболският окръжен съд отхвърля жалбата на заинтересованите лица със същите мотиви като изложените в първото му решение.
Съдът отбелязва, че за да стигнат до заключението, че пазачът е действал в условия на неизбежна отбрана, вътрешната прокуратура и съд са разполагали с всички събрани в рамките на разследването доказателства, сред които и показанията, снети от двамата пазачи и от четиринадесетте берачи от групата, в която е участвал Селяхтин Хасанов. Според Съда тези показания са имали особено значение предвид на това, че са можели да дадат отговор на ключови въпроси за изхода на разследването, като например дали пазачът е стрелял във въздуха или в посока на берачите, дали изстрелите са били произведени преди или след нападението от групата, както и дали жертвата е била сред нападателите. При отсъствието на сведения, които да доказват, че заключенията на вътрешните власти са били беззаконни или очевидно са пренебрегнали целесъобразни факти (виж, mutatis mutandis, Drăganschi c. Roumanie (дек.), № 40890/04, 18 май 2010 г. и, и обратно, Николай Димитров срещу България, № 72663/01, § 76, 27 септември 2007 г.), Съдът не би могъл да подмени преценката вътрешните власти със своята.
Действително Съдът отбелязва, че Наказателният кодекс от 1974 г. и съдебната практика на българския касационен съд обвързват правото на жертвите на престъпление или това на техните наследници на достъп до документите в преписката, както и да предлагат следствени действия при конституирането си като граждански ищец или частен обвинител . Освен това, съгласно същата съдебна практика на касационния съд, при отсъствието на изрично конституиране на жертвата като граждански ищец или частен обвинител, тя не се ползва с каквото и да било процесуално право, което да може да бъде предявено пред прокуратурата или пред следователя в рамките на наказателното производство.
Съдът отбелязва, че действително чл. 237, ал. 3 от НПК е давал възможност на заинтересованите страни да получат единствено копие от постановлението на прокуратурата: той не е предвиждал никаква възможност същите да се запознаят с веществените доказателства, събрани в рамките на разследването. При отсъствието на каквато и да било възможност за конституиране в качеството на граждански ищци или на частни обвинители, предвиденият от тази разпоредба на кодекса иск се оказва единственото средство, с което са разполагали жалбоподателките за участие, макар и индиректно, в установяването на фактите около смъртта на Селяхтин Хасанов. Вярно е, че в крайна сметка съдилищата са били тези, които е трябвало да преценят дали е необходимо да се разпореди доразследване. Въпреки това Съдът счита, че предвид особеното значение, което са имали показанията на свидетелите на инцидента за установяването на фактите, както и за приложението на института на неизбежната отбрана по случая, достъпът до документите от преписката по делото е бил от основно значение за гарантирането на зачитането на легитимните интереси на жалбоподателките в качеството им на членове на семейството на лице, застигнато от смъртта при подозрителни обстоятелства.
Тази информация е достатъчна, за да може Съдът да стигне до заключението, че заинтересованите лица не са били допуснати до участие в разследването, свързано със смъртта на техния съпруг и баща, в изискваната степен от процедурния аспект на член 2.
Съдът намира, че оплакванията по чл. 2 и чл. 13 са допустими и констатира нарушение на процесуалните аспекти на чл. 2 поради неосигурения достъп на роднините на убития до материалите на проведеното разследване.
Същевременно той не установява нарушение на чл. 14 поради неизчерпване на вътрешно-правните средства за защита.
