Shalyavski and Others v. Bulgaria(Application no. 67608/11) 15 June 2017
Жалбоподателите са членове на едно семейство – съпрузи и двете им деца. Жалбата е свързана с оплакване за нечовешко третиране, претърпяно от първия жалбоподател, който е с тежка форма на инвалидност – мускулна дистрофия. В резултат на заболяването му той може да движи само главата и ръцете си. На 7 април 2011 г. около 11 часа сутринта полицията спира автомобила, шофиран от втората жалбоподателка, разпорежда й да слезе от него и я задържа, след което автомобилът е откаран на паркинг, където жалбоподателят е оставен в него, неспособен да се движи. Около 15 часа той е преместен в друга кола, за да бъде използвана неговата като доказателство по делото. Няколко пъти през този период на втората жалбоподателка, макар че официално не е освободена (това става на другия ден), й е разрешено да окаже помощ за физическите нужди на първия жалбоподател. През това време полицията извършва обиск в жилището, служебните му офиси и къщата на родителите му. На паркинга полицията инсталира съответнта техника и в присъствието на адвокат му е повдигнато обвинение в лихварство (за това, че незаконно е предоставял кредити и е извършвал без съответното разрешение банкови сделки, като е предоставял кредити). Около 21.30 часа той е изправен пред съд и му е определена мярка за неотклонение „домашен арест“. Тя продължава до 21 юни 2011 г., когато Софийският апелтивен съд я отменя, защото преценява, че голяма част от доказателствата е събрана. Междувременно на жалбоподателя е предявено отново обвинение, в което е отбелязано, че той е дал поне на 100 лица заеми срещу много високи лихви.
По време на периода, когато той е под домашен арест, полицията често е проверявала дали жалбоподателят е у дома си (понякога по 4-5 пъти на ден), като по този начин е безпокояла цялото семейство.
Пред Съда са повдигнати оплаквания по чл. 3 за това, че на 7 април жалбоподателят е бил третиран по начин, който му е причинил физически страдания, но наред с това е бил подложен на публично унижение. Освен това е посочено , че той не е разполагал с ефективно вътрешноправно средство за защита по повод посоченото оплакване.
Съдът отхвърля възраженията на правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита и възможностите, предоставяни от ЗОДОВ. Позовавайки се на скорошното си решение по делото Posevini v. Bulgaria (no. 63638/14, §§ 53-55, 19 January 2017), той отбелязва, че едва от 2014 г. това средство става възможно и действително ефективно. Възраженията за злоупотреба с правото на жалба не са приети.
Съдът отбелязва, че правителството не е обяснило защо е било необходимо да бъде държан първият жалбоподател обездвижен в автомобил в продължение на много часове пред полицейското управление, докато разследващите органи претърсват дома му и други помещения и събират доказателствата за повдигане обвинението срещу него. Правителството не е посочило причините, поради които жалбоподателят не е бил допуснат, например, да се завърне у дома, докато чака да му се повдигне обвинението. По-специално то не твърди, че присъствието му би могло да възпрепятства претърсването, което се извършва в дома му или че би попречил на разследването по друг начин. Съдът достига до извода, че действията на полицията могат да бъдат квалифицирани като унизителни и затова са били несъвместими с чл. 3 от Конвенцията.
Поради установеното нарушение на чл. 3 Съдът не намира за необходимо да анализира случая от гледна точка на чл. 8. Що се отнася до чл. 13, доколкото Правителството не е представило доказателства за наличието на ефективно национално средство за защита, Съдът установява нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 3.
По повод оплакването за твърде честите посещения на полицията в дома на първия жалбоподател, с което е била осъществена намеса в личния и семеен живот на всички жалбоподатели Съдът не намира, че тази намеса е била непропорционална и не установява нарушение.
