Sheytanova v. Bulgaria (Application no. 42218/13), 1 September 2020
(реституция по закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд)
/решение на Комитет/
Наследодателят на жалбоподателката е притежавал част от остров в река Дунав, която е била залесена, но през 1948 г. тя е отчуждена от властите. След приемането на реституционния закон за горските земи са депозирани документи пред поземлената комисия от наследниците на г-н М. Правото им на възстановяване на 542 дка по принцип е признато и тъй като островът се намира на граничната линия и не е било възможно земята да се възстанови в реални граници,защото е публична държавна собстевност, през 2000 г. поземлената комисия признава правото на наследниците да получат друга равностойна земя от държавния горски фонд . Процедурата пред административните органи е подробно описана в решението по делото Popov and Chonin v. Bulgaria(Application no. 36094/08,17 February 2015) – други наследници на г-н М. След водени няколко дела районният съд в Монтана назначава експертиза, идентифицира съответния брой парцели като размер и качество и разпорежда тя да бъде прехвърлена на наследниците. През 2013-14 г. ОСЗГ в Монтана и съседните градове приемат няколко решения, с които възстановяват на наследниците на г-н М. определените им парцели. Последното от тях е от 28 януари 2014 г. Многократно през годините и до 2014 г. жалбоподателката и други наследници на г-н М. пишат на властите, като се оплакват от закъсненията в процедурата и големите периоди на бездействие.
Пред Съда са повдигнати оплаквания за нарушения на правото на справедлив процес и на правото на собственост. Съдът приема, че те са допустими, но разглежда жалбата в светлината на чл. 1 от Протокол 1.Той отбелязва, че легитимното очакване на жалбоподателката за обезщетение вместо реституция е възникнало през 2000 г., когато местната поземлена комисия е признала правото на наследниците на г-н М. в това отношение. Процедурата приключва в началото на 2014 г., около четиринадесет години по-късно. Съдът припомня, че е установил нарушения на член 1 от Протокол № 1 в много по-ранни дела срещу България относно прекомерната продължителност на производството по реституция (напр. Lyubomir Popov v. Bulgaria, no. 69855/01, 7 January 2010; Naydenov v. Bulgaria, no. 17353/03, 26 November 2009; Vasilev and Doycheva v. Bulgaria, no. 14966/04, 31 May 2012; and Nedelcheva and Others v. Bulgaria, no. 5516/05, 28 May 201, както и най-скорошното – Zikatanova and Others v. Bulgaria, no. 45806/11, 12 December 2019).
Съдът се позовава на решението си по делото Popov and Chonin v. Bulgaria, отнасящо се до същата процедура, която е предмет на конкретния случай. В него той констатира нарушение на член 1 от Протокол № 1 и отправя критика към объркващите решения на националните власти, липсата на старание и решителност от тяхна страна за намиране на подходящо решение и негъвкавото законодателство, което не позволяват други средства за компенсация. Съдът отбелязва допълнително, че жалбоподателите не са станали причина за значително забавяне и са били държани в ситуация на продължителна несигурност (§§ 45-52 от цитираното решение)
В настоящия случай Съдът не вижда причина да стигне до различно заключени Той взема под внимание аргументите на правителството, свързани със сложността на процеса на реституция и трудностите в настоящото дело. Въпреки това Съът намира, че тези фактори са недостатъчни, за да оправдаят разглежданото забавяне, което е по вина на българските власти. Ето защо той установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди на жалбоподателката.
