Shishkovi c. Bulgarie (requête n° 17322/04), 25 mars 2010
Жалбоподателите – баща и син, на 8 август 1999 г. заедно със свои приятели, са били на излет в околностите на София, около езеро, където са карали моторна лодка, като на няколко пъти членовете на групата карали в близост до спортен център на отсрещния бряг.
Малко по-късно две коли без регистрационни номера неочаквано дошли до мястото на брега на езерото, където се намирала групата на жалбоподателите. Седем мъже в камуфлажни униформи слезли от колите, като някои от тях носели жилетки с надпис „Полиция” на гърба. Те били въоръжени с картечници. Започнали да обиждат жалбоподателите и техните приятели и да ги заплашват както вербално, така и с насочване на оръжията си към тях. Мъжете накарали жалбоподателите и техните приятели да легнат на земята и след това ги удряли и ритали неколкократно. Боят продължил няколко минути. В същото време мъжете стреляли няколко пъти по моторната лодка на жалбоподателите, след което си тръгнали.
На 10 и 11 август 1999 г. първият жалбоподател е прегледан от лекари, които установяват, че има четири счупени ребра, повърхностна рана на лявото слепоочие и няколко натъртвания по лицето, гърба и краката. Вторият жалбоподател имал натъртвания по лицето, главата и десния крак. На 11 август 1999 г. те подават оплакване до прокурорските органи. На 16 и 19 август 1999 г. първият жалбоподател подава допълнителни оплаквания, твърдейки, че той и синът му били преследвани и че той е бил заплашен, за да оттегли оплакванията си.
На неустановена дата прокуратурата повдига обвинения срещу седем полицейски служители, работещи в Дирекция „Оперативно издирване” към Министерството на вътрешните работи. Установено е, че по това време обвиняемите са били изпратени в района, където е станал побоят, със задачата да охраняват учебен център на МВР и горски резерват. До юни 2003 г. не е изготвен обвинителен акт, макар че са събрани множество доказателства и са изслушани свидетели.
През юни 2003 г. обвиняемите, позовавайки се на нова разпоредба от Наказателно-процесуалния кодекс, член 239а правят искане делото им да бъде внесено в съд или прекратено. През м. октомври или м. ноември 2003 г. прокуратурата обвинява седемте полицейски служители за причиняване на телесна повреда и за хулиганство. На 19 декември 2003 г. Софийският военно-окръжен съд връща делото, установявайки, че прокурорските органи са допуснали процесуални нарушения. На 21 януари 2004 г. прокуратурата внася поправен обвинителен акт срещу полицейските служители. С решение от 26 януари 2004 г. Военно-окръжният съд установява, че намерените преди това процесуални нарушения не са отстранени. Освен това са открити нови недостатъци: 1) прокуратурата не е коментирала възможността за повдигане на обвинения за вербални заплахи; 2) датата на протокола на разпит на свидетел била поправена без това да е удостоверено с валиден подпис на свидетеля; и 3) протоколите, удостоверяващи, че обвиняемите са уведомени за резултатите от разследването, били разпечатани на принтер, но съответните дати и часове са добавени на пишеща машина; отново тази допълнителна информация не била удостоверена с подписи на обвиняемите. Заключавайки, че така установените недостатъци представляват съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 239а от НПК, Военно-окръжният съд прекратява наказателното производство. Жалбоподателите и прокурорските органи обжалват това решение, твърдейки, че Военно-окръжният съд е сгрешил като е заключил, че прокурорските органи са допуснали съществени процесуални нарушения. На 22 март 2004 г. жалбите са отхвърлени от Военно-апелативния съд, тъй като решенията по член 239а от НПК са необжалваеми.
Министерството на вътрешните работи извършва вътрешно разследване на действията на служителите, но Съдът не е уведомен за хода и заключенията на същото. На полицейските служители, които според твърденията са замесени в побоя, не са наложени дисциплинарни наказания.
Съдът счита, че малтретирането на жалбоподателите от държавни служители не би могло да се оправдае от валидно основание. Що се отнася до довода, изтъкнат от Правителството, а именно, че жалбоподателите сами са провокирали нападението, като са шпионирали други хора, Съдът повтаря, че член 3 абсолютно забранява малтретиране. Още повече, че ако жалбоподателите неправомерно са засегнали правата на други лица, в едно демократично общество, управлявано от принципа на правовата държава, полицията никога не би трябвало да отговори на нарушения на правото с побой на граждани. Така Съдът постановява, че е допуснато нарушение на член 3 от Конвенцията в материално-правен аспект.
Съдът стига до заключение, че що се отнася до наказателното разследване по делото, властите, и в частност Военно-окръжният съд, който е прекратил производството без убедителни причини, не са действали с ефективността, прилежността и решителността да накажат отговорните лица, както изисква чл. 3 от Конвенцията. Той посочва наред с това, че жалбоподателите не са имали възможност да участват ефективно в наказателното производство, защото вътрешното право към съответния момент им е позволявало да участват само като граждански ищци и, съответно, доколкото гражданският им иск е бил във връзка с разследването. За Съда това е допълнителен аргумент в подкрепа на заключението, че наказателното разследване е било неефективно.
Що се отнася до вътрешното разследване, извършено от МВР, Съдът отбелязва, че не е информиран за неговия ход или за установеното от него. Въпреки това, виждайки, че това разследване не е довело до дисциплинарно действие или друго наказание на отговорните лица, Съдът стига до заключението, че също както наказателното разследване то е било неефективно.Затова той установява нарушение на чл. 3 и в неговия процесуален аспект.
Доколкото в националното право липсва възможност жалбоподателите да търсят обезщетение извън рамките на наказателното производство, Съдът установява нарушение и на чл. 13 във връзка с чл. 3.
