Shiyankova-Kasapska v. Bulgaria(Application no. 10108/16), 21 december 2021
Решение на Комитет
Срещу съпруга на жалбоподателката се е водило наказателно производство в периода 1994 – 2007 г. През 2007 г. той депозира жалба пред Европейския съд поради прекомерната продължителност на наказателния процес срещу него. След въвеждането на вътрешноправно средство за защита по повод прекомерната продължителност на съдебните производства през 2012 г. през септември 2013 г. жалбата е обявена за недопустима поради неизчерпване на вътрешните средства за защита (и възможността жалбоподателите по тези производства да се възползват от предвидените вътрешни компенсаторни механизми, ако подадат молби до Инспектората на ВСС в 6-месечен срок от влизането в сила на решенията на Съда). През октомври 2013 жалбоподателката уведомява Съда, че междувременно съпругът й е починал през 2012 г. и тя би желала да продължи производството, но е информирана, че това е невъзможно, тъй като делото вече не е висящо през Европейския съд. През ноември 2013 г. тя подава документи за обезщетение за продължителността на производството срещу покойния й съпруг пред Инспектората на ВСС (съгласно процедурата, предвидена в Закона за съдебната власт и ЗОДОВ). Искането й не е уважено с решение от август 2015 г., тъй като тя не е била страна в това производство или жалбоподател пред Съда, което е предпоставка за депозирането на подобно искане. Жалбоподателката не обжалва това решение, а в 6-месечния срок сезира Европейския съд.
Съдът отхвърля всички възражения за недопустимост, изложени от правителството. Първото от тях е, че жалбоподателката няма качеството на „жертва“. Съдът намира, че дори и да беше депозирала жалба пред Съда след смъртта на съпруга си (докато тя все още е била висяща пред Съда), тази жалба би била обявена за недопустима именно поради наличието на междувременно приетото вътрешноправно средство за защита и щеше да бъде върната в България с презумпцията, че жалбоподателката, като близък роднина, ще може успешно да се възползва от новите средства за защита. В този смисъл за Съда жалбата й не е нова, а е продължение на първоначалната жалба на съпруга й. Тя е в същата позиция като близък роднина, който желае да продължи вече висяща жалба и затова може да се приеме, че в тази необичайна ситуация тя има правомощия съгл. чл. 34 от Конвенцията да се оплаква от продължителността на производството срещу покойния й съпруг.
Жалбата й не е същата като тази на съпруга й, тъй като след обявяването й за недопустима тя сезира Инспектората с искане за обезщетение, а това са нови обстоятелства, които я различават от първоначалната жалба. Същевременно не може да се възприеме и възражението за неизчерпване на вътрешните средства за защита поради това, че отказът за уважаване на искането за обезщетение не е обжалван. През 2017 г. ВАС с няколко свои определения изяснява, че наследниците на страните по тези производства нямат право да претендират обезщетения.
По съществото на спора Съдът анализира причините за забавянето на наказателния процес и установява, че вина имат както прокуратурата, на която обивнителният акт е връщан няколко пъти, така и съдът поради допуснати процесуални нарушения, в резултат на които производството два пъти е било връщано на апелативния съд. Ето защо е установено нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок и на жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2100 EUR.
