Shopov c. Bulgarie (requêtе no 11373/04), 2 septembre 2010
Жалбоподателят се оплаква, че тъй като отказал да се лекува за психиатричното си заболяване чрез ежедневно посещение на психиатрична клиника(в какъвто смисъл било постановено решение от съда), на 1 декември 2003 г. с прокурорско постановление полицията го задържа, поставя му белезници и го завежда принудително в психиатрична болница, където му е назначено лечение и той остава там до 29 декември 2003 г. , когато е изписан от болницата. След тази дата той започва редовно да приема лекарствата си и да посещава дневния център.
Той повдига оплакване, че така е било нарушено правото му на неприкосновен личен живот.
В случая Съдът констатира, че решението за задължително лечение от 9 октомври 2003 г. е взето съгласно Закона за народното здраве от 1973 г., който предвижда възможността за провеждане на психиатрично лечение против волята на заинтересованото лице, когато има риск от сериозно влошаване на здравословното му състояние и поради това то е законосъобразно. Съдът отбелязва, че задължителното лечение е постановено с неограничен срок, като неговата продължителност е надвишила пет години. Той счита, че е необходимо също така да се провери дали прилагането на първоначалното решение за лечение също е било „предвидено от закона” по смисъла на член 8. В тази връзка той констатира, че Законът от 1973 г. и по-късно Законът от 2005 г. предвиждат автоматично съдебно преразглеждане, през редовни интервали от време, на необходимостта от продължаване на предписаното лечение. Въпреки това е видно, че от началото на лечението на жалбоподателя съдебните органи нито веднъж не са преразгледали тази мярка, а Правителството не е представило никакви обяснения по въпроса. При тези обстоятелства Съдът счита, че провеждането на задължително психиатрично лечение на жалбоподателя за период от повече от пет години не е законосъобразно, тъй като не е спазено законовото изискване за автоматично съдебно преразглеждане, а и няма данни, че е съществувала възможност за обжалване на постановената мярка от заинтересованото лице за периода до влизането в сила на Закона от 2005 г.
Съдът установява нарушение и на чл. 5§1 е, поради нарушеното право на свобода и сигурност.