Simeonovi c. Bulgarie (Requête no 21980/04), 20 octobre 2015
Жалбоподателят изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна за извършен грабеж, придружен с убийство.
Той е задържан от специални полицейски части на 3 октомври 1999 г. в София и е транспортиран в Бургас, където престоява в следствения арест повече от пет месеца в незадоволителни битови условия – без легла , а нарове с 2-3 одеала, без прозорци и светлина, получавана от лампа, облицована с ламарина с дупка; не е имало място за свиждане с адвокати и близки; не е имало абсолютно никакви контакти с външния свят; не са били предоставяни на задържаните никакви книги, хартия и пособия за писане. През целия престой в следствения арест жалбоподателят не само че не е извеждан на открито, защото са липсвали материалните условия за това (не е било предвидено свободно пространство с вътрешен двор в сградата на следствието, в който задържаните лица да бъдат на чист въздух), но това не е компенсирано и с разходки в някакво друго помещение или коридор. Така той е пребивавал по 24 часа на денонощието заключен в килията си, освен във времето, когато е бил извеждан до тоалетна или за разпит.
Жалбоподателят е преведен в затвора в гр. Бургас на 27.01.2000 г., където престоява до 25.02.2004 г. В килиите е нямало течаща вода и тоалетна, но е имало кофа за естествените нужди на затворниците, които са били извеждани три пъти на ден за по 30 минути до тоалетната. Престоят на открито през първите два месеца е бил през ден за по един час. От 25 февруари 2004 г. до неопределена дата на лятото на 2006 г. жалбоподателят обитава килия с размери 4х2 метра с още едно лице. Там също няма течаща вода и тоалетна, а кофа за естествените нужди на затворниците.Храната им била носена в килиите, където те престояват заключени непрекъснато, без право на участие в общи мероприятия. До библиотеката са били водени един по един, за да си изберат книга за няколко минути и отново са връщани в килиите. Разрешено им е да посещават църквата само на Коледа и Великден, но не на самата служба, когата са всички останали затворници, а по друго време, за да не се засичат с останалите.
Ситуацията по повод материалните условия е променена едва две години по-късно, когато е извършен ремонт на помещенията.
Съдът анализира оплакванията за лоши условия в местата за задържане и лишаване от свобода, както и относно твърде рестриктивния режим, на който са подложени лицата, осъдени на доживотен затвор без замяна.
Основният въпрос, който анализира Съдът в жалбата е да установи дали материалните условия на задържане на жалбоподателя, в комбинация с особеностите на изтърпяване на наказанието му са надхвърлили онзи праг на суровост, който попада в обхвата на чл. 3. Вземайки предвид местата за лишаване от свобода, в които е пребивавал жалбоподателят и докладите на Комитета по изтезанията за условията в тях, Европейският съд констатира, че в течение на целия изследван период той е бил подложен на един изключително рестриктивен режим. Позовавайки се на своето решение Harakchiev et Toloumov (§§ 203-214), Съдът приема, че лошите условия на задържане на жалбоподателя, взети заедно с ограничителния режим на изпълнение на доживотната му присъда и продължителния период на лишаването му от свобода, са преминали отвъд онзи праг на страдание, присъщ на наказанието лишаване от свобода.(§94). Поради това Съдът приема, че в настоящия случай жалбоподателят е бил подложен на нечовешко и нехуманно ретиране, несъвместимо с чл. 3.
