Spas Spasov c. Bulgarie (Requête no 31646/02) , 12 fevrier 2009
Жалбоподателят е бил задържан от 19 април 2001 г. (датата на ареста и задържането му от полицията, след което му е била наложена мярка за неотклонение задържане под стража) до освобождаването му на 14 март 2002 г., или 10 месеца и 23 дни.
Съдът отбелязва, че полицаите, задържали жалбоподателя, са установили противоречия в първоначално изложената от него версия за фактите и че на следващия ден той действително е направил самопризнание, което е било подкрепено и от свидетелски показания и други обстоятелства. При това положение е имало обосновано подозрение, че той е извършил престъпление.
Що се отнася до въпроса дали продължаващото му задържане е било оправдано, Съдът отбелязва, че националните съдилища са се произнесли по него три пъти: при вземането на мярката и след молбите му за освобождаване от 4 юни 2001 и 25 февруари 2002 г. Тъй като окръжният съд го е освободил на 5 март 2002 г., Съдът разглежда мотивите на другите два съдебни акта по въпроса. Те са постановени през първите два месеца от задържането. Основният мотив на съдилищата е била тежестта на престъплението и той е релевантен при преценката за опасност от укриване или извършване на нови престъпления. Съдът не може да упрекне националните съдилища за извода им, че на този начален етап такъв риск е съществувал. Жалбоподателят не е подавал искания за освобождаване в периода от юни 2001 до февруари 2002 г., а първото подадено след това искане е било успешно. Съдът не може да спекулира дали едно подадено по-рано искане би довело до освобождаване на жалбоподателя или дали съдилищата биха изложили относими и достатъчни мотиви за оставането му задържан. В това отношение той подчертава, че задържането на жалбоподателя е било осъществено след реформата на НПК от 2000 г., с която е премахната презумпцията, че опасността от укриване или извършване на нови престъпления следва автоматично от повдигането на обвинение за тежко престъпление (виж напр. Ilijkov c. Bulgarie, no 33977/96, §§ 55 à 59, 26.07.2001). С оглед на конкретните обстоятелства и като се държи сметка, че съдилищата са били сезирани с искане за освобождаване в началния стадий на задържането на жалбоподателя, Съдът приема, че те са изложили “относими” и “достатъчни” основания за продължаващото му задържане.
Съдът не вижда значими бездействия в наказателното преследване в периода на задържането на жалбоподателя, т.е. то е било водено с необходимото „особено усърдие“. Следователно не е налице нарушение на чл. 5 § 3 от Конвенцията.
