Stanchev c. Bulgarie (Requête no 8682/02) 1 octobre 2009
През 2002 г., по повод спор със съсобственика му, жалбоподателят е поканен от дошлите на място полицаи да ги последва в полицейското управление, за да даде обяснения. Тъй като отказва да се подчини и се противопоставя на опитите им да влязат в имота, те го арестуват. Жалбоподателят твърди, че когато попитал полицаите дали имат заповед за задържане, те се нахвърлили върху него с юмручни удари и ритници, както и блъскали главата му в стена, от което получил наранявания. Правителството поддържа, че съпротивата на жалбоподателя е принудила полицаите да прибягнат до употреба на сила, за да го обуздаят. При прегледа от служебния лекар в полицейското управление били установени драскотини по лицето и китката му.
През февруари 2002 г. жалбоподателят сезира военната прокуратура с оплакване, че двамата полицейски служители са му нанесли жесток побой. Прокуратурата намира, че няма основание за наказателно преследване, тъй като полицаите са действали в съответствие със закона. Според очевидците на инцидента жалбоподателят отказал да даде обяснения, пуснал двете си кучета срещу полицаите, отказал да ги последва в полицейското управление, обиждал ги и ги заплашвал. Когато го хванали за ръцете, за да го отведат към полицейската кола, се опитвал да се освободи и ги ритал, докато и тримата паднали на земята и те успели да му сложат белезници.
Жалбоподателят предявява иск за обезщетение срещу РПУ по Закона за отговорността държавата, който е отхвърлен с мотива, че полицаите са действали в съответствие с правомощията си по ЗМВР. Употребата на сила и на белезници се оказали необходими поради поведението на жалбоподателя.
Съдът припомня, че за да попадне в приложното поле на чл. 3 от Конвенцията, малтретирането трябва да достигне една минимална степен на тежест. За да отговори на въпроса дали използваната спрямо жалбоподателя сила по време на неговото арестуване е била необходима и пропорционална, Съдът отбелязва, че нараняванията, констатирани от лекаря след ареста, не са многобройни и са малки по размер, като съвпадат много повече с версията за събитията, представена от правителството, отколкото с тази на жалбоподателя. Лекарят не е установил хематоми по тялото му, а той не е поискал нов медицински преглед по време на задържането или след освобождаването му. Няма данни да му е нанесен побой с юмруци и ритници и липсата на доказателства да е свързана с непроявено старание от страна на властите. Жалбоподателят не оспорва, че е отказал да се подчини на заповедите на полицаите и че се е съпротивлявал на опитите им да го отведат в полицейското управление – факти, констатирани в националното производство и потвърдени от свидетелите на инцидента. При тези обстоятелства Съдът счита, че прибягването до сила от страна на полицаите е било необходимо поради поведението на жалбоподателя и че използваната сила не е била непропорционална. Що се отнася до поставянето на белезници, Съдът не намира основание да не приеме констатациите на националните съдии и отбелязва, че жалбоподателят е бил изложен с тях на публично място за съвсем кратко време. При тези обстоятелства мярката не е непропорционална. Съдът заключава, че чл. 3 от Конвенцията не е нарушен в материалния му аспект.
Относно ефективния характер на разследването Съдът не е убеден, че твърденията на жалбоподателя за малтретиране са „защитими“ по смисъла на неговата практика. Във всеки случай разследващите органи са предприели своевременно действия за събиране на показания от замесените полицаи и двамата свидетели, присъствали на ареста. Истина е, че жалбоподателят не е било изслушан, но той е дал показания в рамките на съдебната процедура по Указа за борба с дребното хулиганство и произнесеното в тази процедура решение е била взето под внимание от прокурорите. Следователно може да се счита, че неговата версия за фактите е била достатъчно известна на властите. Впрочем той не е уточнил какви факти биха установили свидетелите, които е поискал. Изложената от полицаите версия е била потвърдена от присъствалите по време на ареста и от медицинското свидетелство. При тези обстоятелства компетентните власти не могат да бъдат упрекнати, че не са назначили медицинска експертиза и не са организирали очни ставки. С оглед на това Съдът счита, че властите са провели ефективно разследване и няма нарушение на чл. 3 в процедурния му аспект.
