Stanev c. Bulgarie(Requête no 36760/06), 17 janvier 2012
Case of Stanev v. Bulgaria Application no 32662/06),10 January 2012
Решение на Голямото отделение (решенията се публикуват на двата официални езика на Съвета на Европа)
Жалбоподателят е поставен под ограничено запрещение през 2001 г. по искане на близките му на основание поставената му диагноза шизофрения през 1975 г. Служебно назначеният попечител от общинската администрация го настанява без негово знание и съгласие в социалния дом за душевно болни в с. Пастра. Въпреки многократно изразените молби до кмета на гр. Рила и до директора на дома да бъде преосвидетелстван и да бъде сезиран съдът, за да преразгледа неговото дело, никое от длъжностните лица не предприема никакви действия в тази насока. Макар че частна психиатрична експертиза констатира, че симптомите на заболяването шизофрения са сходни с тези при алкохолната болест и жалбоподателят няма признаци да е неспособен да се грижи за себе си, нито е опасен за обществото , той не е могъл пряко да се обърне към съда.Съдът отбелязва, че в направено изследване на националните законодателства в 17 от 20 държави е предвиден пряк достъп до съд за лица, които са с ограничена дееспособност. В този аспект са и редица международни инструменти, които препоръчват подобни законодателни решения. Съдът констатира, че в българското законодателство не съществува такава правна възможност, нито достатъчно гаранции за лица с ограничена дееспособност да сезират пряко съда за преразглеждане на постановените решения. На това основание той достига до извода, че жалбоподателят е бил лишен от правото на достъп до съд, което е иманентна част от правото на справедлив процес.
Съдът установява наред с това нарушение на чл. 3, чл. 13 във връзка с чл. 3 и три нарушения на чл. 5.
Към решението са приложени мненията на четирима съдии, които частично изразяват несъгласието си с мнозинството по въпроса за липсата на нарушение на правото на личен живот от страна на жалбоподателя.
