Stefan Stankov c. Bulgarie (requête no 25820/07), 17 mars 2015
Жалбоподателят е роден през 1958 г. През 1985 г. му е поставена диагноза „шизофрения“ и постъпва на лечение в психиатрична клиника, където престоява 9 месеца. Жалбата е свързана с поставянето му под ограничено запрещение и настаняването му в дом за лица с психични заболявания.
През 1999 г. по искане на майката да бъде поставен под запрещение окръжният съд в Търговище постановява решение, с което го поставя под ограничено запрещение поради това, че, страдайки от шизофрения, в резултат на промените в психиката му той не може да се грижи за своите работи и да управлява имуществото си. Неговата майка е определена за попечител. Малко по-късно тя прави искане синът й да бъде настанен в дом за лица с психични отклонения. На 30.06.1999 г. жалбоподателят е настанен в такъв дом в с. Драгаш войвода, където остава до 26 септември 2002 г., когато е преместен в подобно заведение в с. Русокастро.
През ноември 2005 г., по инициатива на неговия адвокат, жалбоподателят е прегледан от завеждащ психиатрично отделение към един център за обществени грижи за лица с ментални проблеми. В изготвения доклад е записано, че той е спокоен, комуникативен, готов да сътрудничи, и макар и да страда от това заболяване, очевидно пристъпите са редки и би могъл спокойно да живее в семейна среда при наличието на достатъчно добре съвременни медикаменти, които би могъл да приема. През 2006 г. жалбоподателят чрез своя адвокат отправя молба до окръжния прокурор с искане да бъде преразгледано решението, с което е обявен за ограничено дееспособен, тъй като счита, че той може да се грижи самостоятелно за своите интереси. Прокурорът отказва да сезира съда с мотива, че съгласно действащото законодателство той трябва да се обърне към своята попечителка с подобно искане и само при неин отказ да се обърне към прокуратурата. Що се отнася до приложената експертиза от ноември 2005 г., тя не можела да бъде приета като доказателство, защото не е изготвена според изискванията на закона и не представлява годно доказателство за психичното състояние на жалбоподателя. Отказът на прокурора е обжалван последователно пред апелативната и касационната прокуратура, които го оставят в сила с аргумента, че не е спазен редът на чл. 277 от ГПК(отм.), както и че достъпът на жалбоподателя до съд е осигурен чрез посредничеството на всяко заинтересовано лице, което означава, че и адвокатът му може да сезира съда. Прокуратурата има такива правомощия, но само ако прецени, че обстоятелствата го налагат, а в случая представената експертиза не доказва, че жалбоподателят би могъл да се грижи по-добре за себе си, отколкото ако е под попечителство.
Жалбоподателят повдига оплакване и по чл. 6§1, тъй като не е имал възможността да сезира съда за преразглеждане на първоначалното решение за поставянето му под ограничено запрещение.
Съдът се позовава на принципите, които е изложил в §§229-232 на своето решение по делото Stanev c. Bulgarie [GC] (no 36760/06, 17 janvier 2012), от които не намира основания да се отклони в настоящия случай.
Той отбелязва, че жалбоподателят, обявен за за ограничено дееспособен, е искал да бъде преразгледан неговият статут от съда. Приложимото национално законодателство е било същото, което е било предмет на обсъждане по делото Станев. Доколкото Правителството не е представило доказателства, че националните съдилища приемат искания от страна ограничено дееспособни за преразглеждане на тяхното юридическо положение, Съдът може да констатира, че прекият достъп до съд не е бил гарантиран с достатъчна степен на сигурност, поради което не намира за необходимо да преценява доколко индиректните пътища за сезирането на съда биха могли да осигурят на жалбоподателя разглеждането на неговия случай от съд.
Поради липсата на възможност за преразглеждане на решението за поставяне под ограничено запрещение Съдът установява нарушение на чл. 6§1.
Съдът установява нарушение и на чл. 3 самостоятелно и във вр. с чл. 13, както и три нарушения на чл. 5 (по §1а, § 4 и §5)
Колкото до оплакванията по чл. 8, Съдът намира, че не се налага те да бъдат разгледани самостоятелно.
Решението е взето с мнозинство 5 срещу 2 гласа.
