Stefan Stankov c. Bulgarie (requête no 25820/07), 17 mars 2015
Жалбоподателят е роден през 1958 г. През 1985 г. му е поставена диагноза „шизофрения“ и постъпва на лечение в психиатрична клиника, където престоява 9 месеца. Жалбата е свързана с лошите битови условия и унизителното отношение при настаняването му в дом за лица с психични заболявания.
През 1999 г. по искане на майката окръжният съд в Търговище постановява решение, с което го поставя под ограничено запрещение поради това, че страдайки от шизофрения, в резултат на промените в психиката му, той не може да се грижи за своите работи и да управлява имуществото си. Неговата майка е определена за попечител. Малко по-късно тя прави искане синът й да бъде настанен в дом за лица с психични отклонения. На 30.06.1999 г. жалбоподателят е настанен в такъв дом в с. Драгаш войвода, където остава по 26 септември 2002 г., когато е преместен в подобно заведение в с. Русокастро, където пребивава и до настоящия момент.
Жалбоподателят повдига оплаквания за психическия тормоз, на който е бил подложен в първия социален дом и от лошите материални условия във втория.
По отношение на първото оплакване Съдът го намира за недопустимо, тъй като е повдигнато за период, попадащ извън 6-месечния срок (1999-2002 г.)
По повод лошите условия в дома в Русокастро Съдът не приема възражението за неизчерпване на вътрешните средства за защита, тъй като настаняването в подобно заведение не се приема за лишаване от свобода по националното законодателство и следователно, едва ли жалбоподателят би могъл да получи обезщетение в конкретния случай, още повече че Правителството не е представило убедителни аргументи или съществуваща практика на националните съдилища.
По съществото на оплакванията Съдът взема под внимание кумулативния ефект от продължителността на престоя и ограниченията, на които е бил подложен жалбоподателят, както и факта, че до 2009 г. храната не е била с нужното качество, а хигиенните условия в дома са били незадоволителни. Отчитайки всички фактори, Съдът установява нарушение на чл. 3 в неговите материални аспекти. Доколкото националното законодателство не предоставя ефективно вътрешноправно средство за защита, Съдът констатира и наличието на нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 3.
Установени са три нарушения на чл. 5, както и нарушение на чл. 6§1. Колкото до оплакванията по чл. 8, Съдът намира, че не се налага те да бъдат разгледани самостоятелно.
Решението относно всички констатирани нарушения е взето с мнозинство от 5 на 2 гласа.
