Stefanov v. Bulgaria, (Application no. 26198/13), 2 February 2021
/решение на комитет/
През 2011 г. жалбоподателят е условно предсрочно освободен от изтърпяването на наказанието си за грабеж и убийство, извършени през 1997 г. През септемвир 2011 г. той е задържан отново след въоръжен грабеж, извършен в Ботевград. Определена му е мярка за неотклонение задържане под стража, която на 17 януари 2013 г. е изменена в домашен арест поради влошеното му здравословно състояние. Към онзи момент производството е все още в досъдебната си фаза.
Няколко дни по-късно, на 25 януари 2013 г. в обзорното предаване „Панорама“ Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов отправя критики към българския съд по повод това, че „институциите не работят в полза на обществото“ и фрапиращ пример за това бил случаят на жалбоподателя, защото съдът му бил изменил мярката за неоклонение.
С влязла в сила присъда на 5 май 2016 г. жалбоподателят е признат за виновен и осъден за извършения от него въоръжен грабеж.
Правителството оспорва правото на сина на жалбоподателя да продължи процедурата, започната от неговия баща след смъртта му на 5 юни 2018 г., тъй като намира, че правото да се считаш за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда е изключително лично и не може да се приема за прехвърлимо. То подчертава, че смъртта на жалбоподателя няма връзка с предмета на делото и се позовава на констатациите на ЕСПЧ по делото Sanles Sanles v. Spain (решение по допустимост), no. 48335/99, ECHR 2000‑XI).
Съдът отбелязва, че в цитираното от Правителството решение наследникът на починал жалбоподател е поискал де депозира жалба до Съда от името на това лице и поради тази причина жалбата е била обявена за недопустима. Докато в случаи, подобни на този – когато лицето почине след като вече е сезирало Съда, наследниците са били конституирани да продължат производството (напр. (see, for example, Thévenon v. France (dec.), no. 2476/02, ECHR 2006‑III; Angelov and Angelova v. Bulgaria (dec.), no. 16510/06, 7 December 2010; Bittó and Others v. Slovakia, no. 30255/09, § 74, 28 January 2014) В по-скорошни дела, свързани със ситуации, в които жалбоподателите са починали в хода на производството пред него, Съдът е приел, че решаващият въпрос не е дали въпросните права са или не могат да се прехвърлят на наследниците, желаещи да продължат производството, а дали наследниците по принцип биха могли да претендират за легитимен интерес да поискат от Съда да разгледа делото въз основа на желанието на жалбоподателя да упражни своето индивидуално и лично право на жалба (вж. Ergezen, цитирано по-горе, § 29; Ivko срещу Русия, № 30575/08, § 68, 15 декември 2015 г .; и Provenzano срещу Италия, № 55080/13, § 96, 25 октомври 2018 г.).
Съдът наред с това подчертава, че жалбите, с които е сезиран, обикновено имат морално измерение и близките до жалбоподателя лица могат да имат легитимен интерес, че справедливостта ще бъде възстановена макар и след смъртта на жалбоподателя (вж. реш по допустимост по делото Malhous v. the Czech Republic [GC], № 33071/96, ECHR 2000 XII).
Връщайки се към настоящия случай, Съдът посочва, че синът на жалбоподателя е близък член на семейството и негов наследник и той има легитимен интерес да продължи жалбата на баща си и да получи решение.
Повдигнатото оплакване е за нарушаване на презумпцията за невинност от страна на министъра на вътрешните работи, който в интервюто по телевизията го е посочил като виновен за изършеното престъпление през 2011 г. на етап, когато производството още е било висящо. Правителстовто повдига редица възражения за недопусимост на жалбата, които са отхвърлени от съда.
Във връзка с основателността на оплакването Европейският съд припомня, че според утвърдената от него практика презумпцията за невинност съгласно член 6 § 2 от Конвенцията ще бъде нарушена, ако изявление на държавен служител относно лице, обвинено в престъпление, отразява мнение, че е виновно преди да е доказана вината му според закона (Allenet de Ribemont v. France, 10 February 1995, §§ 35-36, Series A no. 308, and Velyo Velev v. Bulgaria, no. 16032/07, § 46, ECHR 2014). В този контекст е важен изборът на думи от публичните служители в техните изявления преди дадено лице да бъде признато за виновно и осъдено за престъпление (виж Daktaras v. Lithuania, no. 42095/98, § 41, ECHR 2000‑X) Въпросът дали дадено изявление на държавен служител е в нарушение на принципа на презумпцията за невиновност трябва да се определя в контекста на конкретните обстоятелства по дадения случай (виж Natsvlishvili and Togonidze v. Georgia, no. 9043/05, § 103, ECHR 2014; и Lolov and Others , § 63).
В настоящия случай жалбоподателят е повдигнал оплакване във връзка с изявлението министъра на вътрешните работи по повод факта, че той е бил поставен под домашен арест от националните съдилища, което министърът критикува. Европейският съд обръща внимание на обстоятелството, че дори и да се приеме, че репликите са били изречени спонтанно по време на телевизионно предаване на живо, докато министърът на вътрешните работи е давал пример за решения на националните съдилища, които не одобрява, като високопоставен държавен служител той е бил длъжен да подбира внимателно думите си (§ 30). Съдът е категоричен, че „разглежданото изявление надхвърля коментар относно релевантни фактически събития или обяснение, че дадено лице е заподозряно в извършване на престъпления“.То може да създаде сред зрителската аудитория впечатление, че жалбоподателят несъмнено е извършил въоръжен грабеж, стрелял е по полицаи, взел е кола и е отвлякъл хората в нея.(§31) Това изявление е направено по време, когато разследването във връзка с тези престъпления все още е в ход.
Съдът посочва, че е достигал до подобни заключения в множество дела не само срещу България, но и срещу други държави(Gutsanovi, § 201; Alexey Petrov, § 74: and Maslarova, § 46, all cited above; Butkevičius v. Lithuania, no. 48297/99, § 53, ECHR 2002‑II (extracts); and Petrov and Ivanova v. Bulgaria, no. 45773/10, § 46, 31 March 2016)
Той не вижда причина да стигне до различно заключение в конкретния случай и установява нарушение на чл. 6§2 от Европейската конвенция. Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателя.
