Stoev et autres c. Bulgarie (requête no 41717/09), 11 march 2014
На 5 декември 2000 г. четиримата жалбоподатели отиват на риболов на едно изкуствено езеро, когато са задържани от въоръжена охрана на един парк. Те са заставени да легнат на земята, на един от тях е счупена ръката, на друг е пробито тъпанчето на ухото, а другите двама претърпяват по-леки увреждания. Цялото им оборудване е отнето, а те са заплашени, че ще бъдат убити. Няколко дни по-късно жалбоподателите подават жалба до полицията, която започва проверка на следващия ден. През април 2001 г. е образувано предварително производство за заплаха за убийство, кражба и нанасяне на средна телесна повреда. Поради различни причини производството неколкократно е спирано, постановленията за спиране са отменяни, но през 2011 г. поради настъпване на абсолютната давност производството е прекратено.
Съдът приема, че с оглед сериозността на причинените увреждания оплакванията попадат в приложното поле на чл. 3. Възраженията на Правителството за неизчерпване на вътрешно-правните средства за защита не са възприети от съда, тъй като прокуратурата в никакъв момент от разследването не е квалифицирали уврежданията като леки телесни повреди, за да могат жалбоподателите да инициират частно наказателно производство.
Европейският съд констатира, че въпреки затрудненията в разследването властите не са действали с необходимото усърдие и не са предприели необходимите мерки, за да издирят всички извършители на престъпленията. Той отбелязва наред с това, че макар че още в началото на производството двама от тях са били разпознати от пострадалите, цялото досъдебно производство е било водено срещу неизвестни извършители. Той установява няколко дълги периода на бездействие от страна на разследващите органи, които са допринесли за настъпването на абсолютната давност – от октомври 2001 до октомври 2002, от декември 2006 до април 2009 и от август 2009 до октомври 2011г. Анализирайки цялостното поведение на властите, Съдът достига до извода, че е допуснато нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 от Европейската конвенция.
