Stoine Hristov c. Bulgarie (II) (Requête no 36244/02) , 16 October 2008
На 13 юни 1996 г. жалбоподателят е бил обвинен в опит за застрахователна измама. На 17 юни 1998 г. обвинителният акт бил изготвен и жалбоподателят бил изправен пред Софийски градски съд. С присъда от 30 март 1999 г. съдът признава жалбоподателя за виновен за опит за застрахователна измама и го осъжда на дванадесет години лишаване от свобода. По негова жалба с решение от 16 декември 1999 г. Софийският апелативен съд отменя присъдата поради различни процесуални нарушения на етапа на предварителното разследване. Делото е върнато в Софийската следствена служба, за да бъдат отстранени констатираните пропуски. На 30 ноември 2000 г. следователят изготвя обвинително заключение с предложение за предаване на съд на жалбоподателя. Новият обвинителен акт е внесен в съда на 15 януари 2001 г. Софийският градски съд провежда седемнадесет съдебни заседания по делото, 9 от които били отложени по различни причини. С присъда от 21 юни 2006 г., съдът оправдава жалбоподателя. Прокуратурата протестира присъдата. Към 27 юни 2007 г. делото е висящо пред Софийския апелативен съд.
Съдът констатира, че най-значителното забавяне на процедурата е причинено от връщането на делото на предварителното разследване. Той отбелязва, че между 29 август 1996 г. и 3 декември 1997 г. делото е било препратено на три пъти на следствената служба поради процесуални нарушения от страна на същата. А тези връщания не са довели до отстраняването на най-значителните пропуски, тъй като делото е било препратено отново на следствения орган на 16 декември 1999 г. Съдът счита, че това закъснение е могло да бъде избегнато, ако органите на предварителното разследване или първоинстанционният съд бяха установили тези пропуски и ги бяха отстранили на по-ранен етап от процедурата. Той счита, освен това, че вътрешните власти са могли да отстранят нарушенията в случая без да препращат делото на предварителното разследване.
Съдът отбелязва наред с това, че две заседания пред Софийския градски съд са били отложени поради отсъствието на един от съдебните заседатели, което е причинило допълнително закъснение от седем месеца. От това следва, че държавните органи са причинили общо забавяне на процедурата от над четири години. Съдът достига до извода, че забавянето в наказателното производство се дължи основно на органите на предварителното разследване и вътрешните съдилища, и, че продължителността на процедурата е прекомерна и не отговаря на изискването за „разумен срок“.
