Stoyan Nikolov c. Bulgarie (Requête no 68504/11), 20 juillet 2021
Жалбоподателят е бил земеделси производител. През 2009 г. той пътува за Лондон, за да закупи трактор. На летището при запитване от митничарите дали има нещо за деклариране той отговаря, че носи сумата от 34 000 евро, за да закупи трактор Срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство на основание чл. 251 от НК, но то е прекратено, тъй като прокуратурата намира, че не е налице субективният елемент от състава на престъплението. Това постановление за прекратяване не е обжалвано и влиза в сила. След него започва административна процедура, в резултат на която посочената сума е отнета поради недекларирането й, а наред с това на жалбоподателя е наложена и глоба от 1000 лв. Заповедта е обжалвана пред райнния съд, където жалбоподателят излага няколко аргумента. На първо място, той посочва, че устно е декларирал наличието на тази сума и че тя е законно придобита, за което представя и съответните писмени доказателства. Наред с това той възразява, че отнемането на посоченаса сума противоречи на Регламент no 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета., защото задължението за деклариране възниква, само когато се отнася за граници извън територията на Европейския съюз и поради неспазването на самата процедура, разписана в него. С решение от 15 ноември 2010 г. съдът отменя заповедта на началника на митниците в София, приемайки, че не е налице нарушение на митническия закон в светлината на цитирания регламент, тъй като той визира суми, които „влизат или излизат от ЕС“ докато жалбоподателят е упражнил правото си на свобода на придвижване в рамките на ЕС. По жалба на административния орган Административният съд в София /АССГ/ отменя решението на долния съд на 13 април 2011 г. Той приема, че жалбоподателят е пропуснал да декларира поради небрежност пренасяната сума и не е носел доказателства за произхода на парите и че в хода на административната процедура той е бил информиран за нарушението, което е извършил и е имал възможност да упражни в пълен обем правото си на защита. Що се отнася до противоречията между записаното в протокола за констатираното нарушение ( че то противоречи на регламент 1889/2005) и издадената заповед (в която подобен запис липсва), това не било сериозно нарушение на процедурата и не опорочавало самия административен акт, а било по-скоро технически пропуск.
Съдът приема, че оплакването по чл. 6§1 е необосновано и разглежда само това за нарушение на чл. 1 от Протокол 1 в светлината на третото правило – относно контрола върху собствеността. Ето защо той подчертава, че ще изследва три въпроса – дали намесата е била предвидена в закона, дали тя е преследвала законна цел и била ли е пропорционална. На първите два въпроса той намира, че отговорът е утвърдителен, тъй като намесата има своето основание в закона и целта й е била да предотврати незаконното пренасяне на пари в брой – т.е. налице е и обществен интерес. Що се отнася до преценката за пропорционалност Съдът констатира, че жалбоподателят е санкциониран не поради незаконността на притежаваните от него 34 000 евро (тъй като такива доказателства са представени и взети под внимание още в хода на наказателното производство, образувано по повод същото нарушение и същите факти). Административната процедура всъщност е по повод факта на недеклариране на цитираната сума. При това неговото поведение пред митническите власти не е било да скрие по някакъв начин носената от него сума, а напротив, той веднага я е показал и в този смисъл неговото нарушение (установено както от прокуратурата, така и от административните органи) не е било умишлено, а непредпазливо. Затова Съдът припомня своята постоянна практика, че санкцията следва да съответства на тежестта на извършеното нарушение, което може да е различно (пране на пари, фискално нарушение и др). Макар че на жалбоподателя е била наложена минималната по размер глоба, но цялата сума от 34 000 евро е била отнета, а целта й е да се постигне наказателен ефект. Правителството не успява да предстви убедителни аргументи за този кумулативен ефект от налагането на две санкции.
Както в решенията си по жалбите Ismayilov c. Russie, no 30352/03 и §38 и Gabrić c. Croatie, no 9702/04, § 36-39, така и в настоящия случай Съдът достига до извода, че отнемането на сто процента от недекларираната сума, наложена на жалбоподателя поради ненейното недеклариране, е било несъразмерно и че му е била наложила прекомерна тежест. Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Във връзка с нарушението на чл. 1 от Протокол 1 е установено и нарушение на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.
На наследниците на жалбоподателя (който почива в хода на производството пред Съда), е присъдена сумата от 34 300 евро за имуществени вреди.
