Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria (n° 2) (application n o 64387/14)
Жалбата се отнася до неизпълнението на влезли в сила съдебни решения на националните съдилища в полза на жалбоподателите, по силата на които общинският съвет в Пазарджик е бил задължен да открие процедура по приватизация за продажба на имот на жалбоподателите при преференциални условия. В предходно решение на Съда от 26 ноември 2013 г. (вж. Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria, no. 34130/04) са констатирани нарушения на чл. 6 § 1 , чл. 1 от Протокол № 1 и чл. 13 от Конвенцията по повод същата приватизационна процедура. Оплакванията в новата жалба са отново по посочените текстова на Конвенцията, но за периода след 2013 г.
В три решения, взети съответно на 31 октомври, 25 ноември и 19 декември 2013 г., Общинският съвет в Пазарджик решава да открие процедура по приватизация на цялата сграда, в която се намира и офисът, предмет на решението на Съда от 2013 г. Определени са условията за това, уредени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол от 2002 г. Те са така формулирани, че да дисквалифицират жалбоподателите от участие в нея. Тези три решения са отменени от съдилищата като незаконни, като Административният съд в Пазарджик в мотивите си изрично отбелязва, че с откриването на изцяло нова процедура по нов закон, съветът е оставил без уважение окончателните решения, постановени в полза на жалбоподателите, съгласно които Общинският съвет е бил задължен да започне процедура по приватизация съгласно Закона за приватизация от 1992 г. Тези решения са оставени в сила от ВАС.
Междувременно, на 24 февруари 2014 г., жалбоподателите уведомяват кмета писмено, че на 26 февруари 2014 г. решението на Съда от 2013 г. ще стане окончателно и че ако кметът сключи договор за продажба на въпросния имот с трета страна, това би направило невъзможно изпълнението на няколко национални решения, както и решението на Съда от 2013 г. Независимо от горното и след проведен на 17.02.2014 г. публичен търг с решение от 27.02.2014 г. е определена фирмата за купувач и е възложено на кмета да сключи договор с нея. Впоследствие по жалба на прокуратурата това решение е отменено, а договорът като нищожен е развален по взаимно съгласие на страните.
Първият жалбоподател освобождава офиса на неопределена дата през 2007г., а вторият получава съобщение да освободи същия през 2017 г. и че с с изтичането на седмодневен срок от предизвестиято договорът се прекратява. Това уведомление за прекратяването на договора е обжалвано и административният съд разпорежда на кмета да се въздържа от всякакви действия докато приключи приватизационната процедура, предмет на решенията от 2005 и 2010 г. Вторият жалбоподател продължава да ползва офиса, макар че в определен период от време е прекъснато електро и водоснабдяването от страна на общината.
Двамата жалбоподатели предявяват и искове за вреди по ЗОДОВ, които са уважени от ВАС през 2017 и 2018 г. и са им присъдени обезщетения за периода 2013-2016 г., като съдилищата в мотивите си посочват, че демонстративното нежелание на съвета да се съобрази с окончателното съдебно решение е довело до повишена интензивност на страданията им.
Относно допустимостта на оплакванията Съдът отбелява, че жалбата не е свързана с неизпълнението на предходното му решение от 2013 г., което е обект на налюдение на Съвета на министрите, а със събития след периода на постановяване на горепосоченото решение и в този смисъл той преценява, че е компетентен да допусне и разгледа новите оплаквания ratione materiae. Доколкото става въпрос за продължаващо нарушение, което не е преустановено, не може да се обсъжда въпросът, че депозирането на новата жалба е извън 6-месечния срок. В този смисъл Съдът отхвърля възраженията на Правителството за недопустимост .
По съществото на спора Съдът преценява, че ще разгледа оплакванията по чл. 6§ и чл. 1 от Протокол 1 едновременно. Той намира, че жалбоподателите са имали „легитимно очакване“ , а следователно – „притежание“ по смисъла на член 1 от Протокол № 1, състоящо се в правото да им бъде предложена възможност за закупуване на въпросния офис при преференциалните условия на приватизацията по Закона от 1992 г. Въпреки предприетите от тяхна страна многобройни правни действия Съдът констатира, че периодът на неизпълнение на неговото решение надхвърля всякакви разумни срокове (от датата на влизане в сила на решението му през ноември 2013 и до датата на последната кореспонденция със страните – януари 2021 г.). Поради това той установява нарушение на правото на справедлив процес, позовавайки се на своята практика и преди всичко на решението си по делото Hornsby v. Greece (19 March 1997, § 40, Reports of Judgments and Decisions 1997-II ) Ефективната защита на страните по делото и възстановяването на законността предполагат задължение от страна на административните органи да се съобразят с окончателното решение, постановено от националния съд. Когато административните органи отказват или не спазват, или дори забавят това, гаранциите, с които се ползват по член 6§1 страните по време на съдебната фаза на производството, се обезсмислят.(Dadiani and Machabeli v. Georgia, no. 8252/08, § 44, 12 June 2012) В конкретния случай Съдът отбелязва, че невъзможността за жалбоподателите да получат изпълнението на окончателните решения, в резултат на повторни действия на Общинския съвет, насочени към възпрепятстване на изпълнението, са допълнителни примери за „особена недобросъвестност“ от негова страна и представляват неоправдана намеса в правото на мирно ползване на собствеността.
Затова Съдът установява едновременно нарушение както на чл. 6§1, така и на чл. 1 от Протокол 1.
На жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, а относно имуществените Съдът отлага произнасянето си и приканва Правителството и първия жалбоподател да се споразумеят. Вторият жалбоподател не предявява претенции за имуществени вреди.
Решението е класифицирано във второ ниво по важност.
